Кресчендо

До мен Скот пристъпи напред.

— Няма да стане, човече. Тези пари са наши. — Разнесоха се няколко одобрителни възгласи.

Мъжът с червения потник продължаваше да държи на мушка ниския с пуловерчето, но очите му се стрелнаха странично към Скот. Той се ухили и оголи зъби.

— Вече не.

— Ако вземеш парите, ще те убия. — В гласа на Скот прозвуча овладяна ярост. Говореше сериозно. Замръзнах на мястото си и почти не смеех да дишам, ужасена от онова, което щеше да последва. Изобщо не се съмнявах, че пистолетът е зареден.

Усмивката на стрелеца стана по-широка.

— Не думай.

— Никой тук няма да ти позволи да си тръгнеш с парите ни — заяви Скот. — Направи си услуга и свали пистолета.

Нова порция одобрителни възгласи.

Макар че атмосферата в помещението осезаемо се нажежаваше, типът с пистолета лениво се почеса по врата с дулото. Изобщо не ми изглеждаше притеснен.

— Няма. — Насочи пистолета към Скот и нареди: — Качвай се върху масата.

— Разкарай се.

— Качвай се върху масата!

Мъжът с червения потник стисна пистолета с две ръце и се прицели в гърдите на Скот, който много бавно вдигна ръце на нивото на раменете си и заднишком се качи на билярдната маса.

— Няма да излезеш от тук жив. Един срещу трийсет си.

Мъжът с червения потник стигна до Скот с три крачки. Застана точно срещу него с пръст на спусъка. По лицето на Скот се търкулна капчица пот. Не можех да повярвам, че не се опитва да му отнеме пистолета. Не съзнава ли, че не може да умре? Не знаеше ли, че е нефилим? Пач обаче ми беше казал, Скот е член на кърваво нефилимско общество — откъде имаше тези сведения?

— Допускаш огромна грешка — заяви Скот все още студено, но в гласа му се долавяха първите пристъпи на паника. Чудех се защо никой не прави опит да му помогне. Както изтъкна Скот, хората в залата имаха съкрушително числено превъзходство пред мъжа с червения потник. У него обаче се долавяше нещо плашещо и зло. Нещо… от друг свят. Дали и останалите бяха толкова ужасени от него, колкото бях аз?

Освен това се питах дали лекото гадене и неприятно усещане в корема ми означават, че той е паднал ангел. Или пък нефилим.

Сред всички хора в помещението кой знае защо очите ми неочаквано срещнаха тези на Марси. Тя стоеше сред групата с изражение, което мога да определя като смаян интерес. Веднага разбрах, че няма представа какво ще се случи. Не съзнаваше, че Скот е нефилим и че притежава повече сила само в едната си ръка, отколкото има в цялото тяло на човек. Тя не беше виждала как Чонси, първият нефилим, с когото се бяха кръстосали пътищата ми, смачква телефона ми с едната си ръка. Тя не беше там през нощта, когато той ме преследваше по коридорите на училището. Ами този тип с червения потник? Независимо дали беше нефилим, или паднал ангел, той най-вероятно беше могъщ. Каквото и да предстоеше, нямаше да бъде невинен юмручен бой.