Кресчендо

За част от секундата ми хрумна, че е възможно да ме моли за помощ, но аз не бях нефилим. Имах нищожно количество нефилимска кръв във вените, което можеше да се проследи четиристотин години назад до моя нефилимски предтеча Чонси Ланже. Но иначе си бях човек. Мен също нямаше да ме допуснат вътре, точно като Пач.

— Ти каза, че Скот и нефилимът с червения потник са членове на едно и също кърваво общество, но те явно не се познаваха. Сигурен ли си, че Скот е замесен?

— Замесен е.

— Тогава защо не се познават?

— Допускам, че засега ръководителят на обществото държи членовете на разстояние един от друг, за да бъдат в неведение. Ако не са солидарни, няма шанс вражески заговор да ги разцепи. Нещо повече, ако не знаят колко са силни, не могат да издадат сведения на врага. Падналите ангели няма как да научат нищо, ако самите членове на обществото не знаят нищо.

Докато осмислях думите му, не бях сигурна на чия страна съм. Част от мен се ужасяваше от мисълта, че падналите ангели обладават телата на нефилимите всеки месец хешван. Друга, не толкова благородна част от мен беше признателна, че те се бяха прицелили в нефилимите, а не в хората. Не в мен. Не в някой от любимите ми хора.

— Ами Марси? — попитах, мъчейки се тонът ми да остане равнодушен.

— Тя обича покер — нехайно подметна Пач. Даде на заден. — Трябва да тръгвам. Ще се справиш ли тази нощ? Майка ти замина ли?

Обърнах се с лице към него:

— Марси те беше прегърнала.

— Марси изобщо не зачита личното пространство.

— Значи вече си експерт по Марси.

Очите му потъмняха и аз разбрах, че не бива да навлизам в тази територия, но пет пари не давах.

— Какво става между вас двамата? Не ми изглежда никак делово.

— Играех, когато тя изникна зад гърба ми. Не е първото момиче, което го прави, няма да е и последното.

— Можеше да я отблъснеш.

— Тя тъкмо ме прегърна, и нефилимът хвърли топката. Не мислех за Марси. Излязох навън да огледам дали не е довел още някой.

— Но се върна за нея.

— Не можех да я зарежа там.

Останах на мястото си още малко, понеже възелът в стомаха ми беше толкова стегнат, че направо болеше. Какво да си мисля? Че се бе върнал за Марси от вежливост? От чувство за дълг? Или че става нещо съвсем различно и много по-тревожно?

— Снощи сънувах бащата на Марси. — Не бях съвсем сигурна защо го казвам. Може би исках да покажа на Пач, че болката ми е толкова силна, че нахлува в сънищата. Някъде четох, че сънищата са начин да се примирим със случващото се в живота ни, и ако е вярно, моите сънища определено ми казваха, че не съм се примирила със случващото се между Пач и Марси. След като сънувах паднали ангели и хешван. След като сънувах бащата на Марси.

— Сънувала си бащата на Марси? — Гласът на Пач беше спокоен както винаги, но нещо в сепнатия му поглед ми подсказа, че новината го изненадва. Може би дори го притеснява.