Кресчендо
- Автор: Фицпатрик Бека
- Серия: Ш-ш-шт #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кресчендо». Краткое содержание книги:
— Струва ми се, че бях в Англия. Много отдавна. Преследваха бащата на Марси в някаква гора. Но той не можеше да се измъкне, понеже наметката му се заплете в дърветата. Непрекъснато повтаряше, че падналите ангели се опитват да се вселят в тялото му.
Пач се замисли. Мълчанието му за пореден път ми подсказа, че случилото се го е заинтригувало. Само че нямах представа кое точно.
Той погледна часовника си:
— Искаш ли да огледам къщата?
Вдигнах поглед към тъмните празни прозорци на къщата. Здрачът и ръмящият дъждец правеха всичко неприветливо и мрачно. Не можех да определя кое ми се струваше по-непривлекателно: да вляза сама в къщата или да седя тук с Пач и да се страхувам, че той ще тръгне. И ще отиде при Марси Милар.
— Колебая се, понеже не искам да се измокря. Но ти явно трябва да ходиш някъде. — Отворих вратата и спуснах крака навън. — Връзката ни приключи, така че не си длъжен да ми правиш услуги.
Очите ни се срещнаха.
Казах го, за да го нараня, но всъщност аз усещах бучка в гърлото. Преди да изръся още нещо, което да се забие по-надълбоко в раната, хукнах към верандата, вдигнала ръце над главата си, за да се предпазя от дъжда.
Вътре се облегнах на вратата и чух как Пач потегля. Сълзи замъглиха зрението ми, затворих очи.
Искаше ми се Пач да се върне. Исках да бъде тук. Копнеех да ме придърпа към себе си и с целувки да прогони студеното усещане за празнота, което ме вледеняваше отвътре. Само че отвън така и не долетя свистенето от спиращи гуми.
Най-неочаквано неканените спомени за последната ни вечер заедно, преди всичко да се разпадне, нахлуха в паметта ми. Механично се опитах да ги блокирам. Проблемът беше, че искам да си спомня. Нуждаех се от начин да продължа да усещам близостта на Пач. Зарязах всички защитни бариери и си позволих да почувствам устните му върху своите. Отначало съвсем лекичко, а после по-осезаемо усетих тялото му, топло и плътно, да се притиска към моето. Ръцете му върху ямката на шията ми, закопчаващи сребърната верижка. Той обеща да ме обича вечно…
Пуснах резето и с едно щракване прогоних спомена за него. Майната му. Повторих си думите, колкото пъти успях.
В кухнята светна, когато натиснах ключа — имаше ток, както установих с облекчение. Лампичката на телефона примигваше, затова прослушах съобщенията.
— Нора — разнесе се гласът на мама, — в Бостън вали пороен дъжд, затова отложиха останалата част от търга. Тръгвам към къщи и би трябвало да се прибера към единайсет. Ако искаш, можеш да освободиш Ви. Обичам те и до скоро.
Погледнах часовника. Десет без пет. Разполагах с още един час да остана сама.
7
На другата сутрин се измъкнах от леглото и след бърза процедура пред огледалото в банята, включваща крем за прикриване на сенките под очите и пяна за коса, се понесох към кухнята, където заварих мама, вече седнала на масата. Беше обхванала с длани чаша билков чай, а косата й беше разчорлена от съня, което ще рече, меко казано, че изглеждаше като таралеж. Погледна ме над чашата си и се усмихна:
— Добро утро.
Настаних се на съседния стол и сипах зърнена закуска в купата си. Мама беше сервирала каничка мляко и ягоди, така че си добавих и от двете. Стараех се да внимавам какво ям, но ми беше много по-лесно, когато мама си беше у дома и се грижеше на масата да има нещо, което не просто изгълтвам за десет секунди.
— Добре ли спа? — попита тя.
Кимнах, понеже тъкмо бях лапнала лъжица зърнена закуска.
— Снощи забравих да те питам — в крайна сметка разведе ли Скот из града?
— Отложих обиколката. — Най-добре беше да оставим нещата така. Не бях сигурна как би реагирала, ако установи, че съм го проследила на пристана, а после съм прекарала вечерта с него в билярдна зала в Спрингвейл.
Мама сбърчи нос:
— На дим ли ми мирише?
По дяволите.
— Запалих свещи тази сутрин в стаята си — отговорих и съжалих, че не си бях взела душ. Сигурна бях, че мирисът от «Зи» все още се усещаше по косата ми, по чаршафите ми, по дрехите ми.
Тя се намръщи:
— Не, определено ми мирише на дим. — Бутна стола назад и очевидно се накани да започне да разследва.
Нямаше смисъл да увъртам. Нервно се почесах по челото.
— Снощи бях в една билярдна зала.
— С Пач ли? — Отдавна бяхме наложили едно правило — при никакви обстоятелства да не излизам с Пач, когато мама не си е у дома.
— Да, и той беше там.
— И?
— Не отидох там с него. Отидох със Скот. — Съдейки по изражението й, явно това беше още по-зле. — Само че преди да избухнеш — побързах да продължа, — искам да ти кажа, че направо умирах от любопитство. Не мога да се примиря, че семейство Парнел правят всичко възможно да скрият тъмното минало на Скот. Защо всеки път, когато госпожа Парнел отвори уста, Скот е на сантиметри от нея и я наблюдава зорко като ястреб? Какво толкова лошо може да е направил?