Кресчендо
- Автор: Фицпатрик Бека
- Серия: Ш-ш-шт #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кресчендо». Краткое содержание книги:
Нечии ръце стиснаха яката на дънковото ми яке, издърпаха ме навън и ме опряха с гръб на стената.
— Какво търсиш тук? — попита Пач. Зад него съскаше дъждът, който се лееше от металната козирка.
— Играя билярд — заекнах, все още стъписана от изненада, задето ме беше издърпал така.
— Играеш билярд значи — повтори той, но явно изобщо не ми вярваше.
— Тук съм с един приятел. Скот Парнел.
Изражението му стана по-сурово.
— Проблем ли е? — попитах. — Ние скъсахме, забрави ли? Мога да излизам с други момчета, ако си поискам.
Бях ядосана — на архангелите, на съдбата, на последиците. Бях ядосана, задето съм тук със Скот, а не с Пач. Бях ядосана и на Пач, задето не ме притисна в прегръдката си и не ме увери, че иска да остави зад гърба ни всичко случило се през последното денонощие. Че онова, което ни разделя, вече го няма и че от сега нататък сме само аз и той.
Пач сведе поглед към земята и стисна носа си. Усещах, че черпи спокойствие някъде от дълбоко.
— Скот е нефилим. Първо поколение, чиста порода. Точно като Чонси.
Примигнах. Значи беше истина.
— Благодаря за информацията, но вече го подозирах.
Той направи недоволен жест:
— Не ми се прави на смела. Той е нефилим.
— Не всеки нефилим е като Чонси Ланже — отговорих раздразнено. — Не всеки нефилим е лош. Ако дадеш шанс на Скот, ще видиш, че той всъщност е доста…
— Скот не е някой стар нефилим — прекъсна ме Пач. — Той е член на кърваво нефилимско общество, чиято мощ непрекъснато расте. Целта му е да освободи нефилимите от властта на падналите ангели по време на хешван. Като обезумели събират нови членове, за да се бият с падналите ангели, така че между двете страни назрява война. Ако обществото стане достатъчно силно, падналите ангели ще се отдръпнат… и ще започнат да превръщат в свои васали хора.
Прехапах устната си и го погледнах смутено. Неволно си спомних снощния си сън. Хешван. Нефилим. Паднали ангели. Не можех да избягам от това.
— Защо падналите ангели обикновено не се вселяват в телата на хора? — попитах. — Защо предпочитат нефилими?
— Човешките тела не са толкова силни и издръжливи като телата на нефилимите — отговори Пач. — Двуседмично обладаване би ги убило. Десетки хиляди хора биха измирали през всеки хешван. Освен това е много по-трудно да обладаеш човек — продължи той. — Падналите ангели не могат да принуждават хората да им се кълнат във вярност, ще се наложи да ги убеждават да им предоставят телата си. А това отнема време и изисква усилия. Освен това човешките тела се разпадат по-бързо. Не са много падналите ангели, които биха си направили труда да обсебят тялото на човек, който ще умре след седмица.
Тревожно предчувствие премина като тръпка през мен, но казах:
— Тъжна история, но трудно можеш да виниш Скот или който и да било нефилим. И аз не бих искала паднал ангел да се вселява в тялото ми за две седмици всяка година. Струва ми се, че проблемът не е на нефилимите, а на падналите ангели.
Едно мускулче на челюстта му подскочи.
— «Зи» не е място за теб. Върви си.
— Току-що дойдох.
— При Бо е детска градина в сравнение с това място.
— Благодаря за съвета, но не съм в настроение да вися цяла нощ сама вкъщи и да се самосъжалявам.
Пач скръсти ръце и ме изгледа.
— Излагаш се на опасност, за да се свържеш с мен, така ли? — отгатна той. — В случай че си забравила, не аз скъсах с теб.
— Не се ласкай. Не става дума за теб.
Пач бръкна в джоба си за ключовете.
— Ще те закарам у вас. — Тонът му издаваше, че му причинявам огромно неудобство и че ако има начин да го избегне, с радост би го направил.
— Не искам да ме караш. Не се нуждая от помощта ти.
Той се засмя, но смехът му не прозвуча весело.
— Ще се качиш на джипа, дори да се наложи да те замъкна дотам, понеже не бива да оставаш тук. Опасно е.
— Не можеш да ми нареждаш.
Той само ме изгледа.
— И докато още сме на темата — ще престанеш да се мотаеш със Скот.
Усетих, че кипвам. Как се осмеляваше да си мисли, че съм слаба и беззащитна! Как се осмеляваше да опитва да ме контролира и да ми нарежда къде мога и къде не мога да ходя и с кого мога да се виждам. Как се осмеляваше да се държи така, все едно не означавам нищо за него.
Изгледах го хладно и предизвикателно.