Кресчендо

— Гаджето ми. Той не учи в гимназията.

Тутакси ме обзе съмнение и се запитах дали Пач е бил от другата страна на линията, но той се закле, че случилото се между него и Марси предната вечер няма никакво значение. Можех да избирам или да изпадна в неистова ревност, или да му повярвам. Кимнах съчувствено:

— Сигурно не е лесно да се срещаш с изключен ученик.

— Много смешно. За твое сведение, днес след часовете ще изпратя съобщение на всички поканени на ежегодното ми лятно парти във вторник вечерта. Ти си в списъка — подметна небрежно. — Най-сигурният начин да саботираш социалния си живот е да не дойдеш на партито ми… Но пък защо да се притесняваш, че ще саботираш нещо, което така или иначе нямаш.

— Ежегодно лятно парти ли? За пръв път чувам.

Тя извади пудриерата си, която беше протрила кръг на задния джоб на джинсите й, и си напудри носи.

— Защото досега не съм те канила.

Добре, я да видим. Защо ме канеше Марси? Макар че коефициентът ми на интелигентност беше два пъти по-висок от нейния, би трябвало да е забелязала, че отношенията ни са ледени. А също и че нямаме общи приятели. Нито пък интереси.

— О, Марси, много мило, че ме каниш. Малко е неочаквано, но все пак е мило. Ще се постарая да дойда. — Но няма да се престаравам.

Марси се наведе към мен:

— Видях те снощи.

Сърцето ми леко ускори ритъм, но успях да запазя тона си равнодушен. Дори безпристрастен.

— Да, и аз те видях.

— Беше малко… откачено. — Тя остави твърдението си някак недовършено, като че ли искаше аз да го доразвия.

— Май да.

— Май да ли? Видя ли щеката за билярд? Никога досега не съм виждала такова нещо. Той проби с нея масата! Каменна плоча!

— Аз бях по-назад, не видях добре, съжалявам. — Нарочно се мъчех да не й съдействам, не ми се искаше да водим този разговор. Затова ли ме канеше на партито си? За да създаде у мен усещането, че сме приятелки, и аз да й кажа каквото знам за случилото се предната вечер?

— Нищо ли не видя? — повтори Марси и сбърчи чело със съмнение.

— Не. Учила ли си за теста днес? Аз запомних по-голямата част от периодичната таблица, но последният ред все ми убягва.

— Пач водил ли те е на билярд там? Виждала ли си подобни работи преди?

Все едно не я чух. Разгърнах учебника си.

— Чух, че с Пач сте скъсали — опита тя нов подход.

Поех си въздух, но малко късно, понеже лицето ми вече пареше.

— Кой сложи точка? — попита Марси.

— Има ли значение?

Марси се намръщи:

— Знаеш ли какво? Ако няма да ми отговаряш, забрави за партито.

— И бездруго нямаше да дойда.

Тя завъртя раздразнено очи.

— Ядосана си, понеже снощи бях с Пач в «Зи». Просто се забавлявахме. Нищо сериозно.