Персевал, или Разказ за Граала

че редно е да вляза там и до иконите да стигна, та глас към Бога да издигна [664] с молба храна да ми даде, че нещичко ми се яде. Той до отворената шатра се приближил и във средата [668] копринено легло съзрял, а в него някой сладко спял: това било девойка млада. Вън по зелената ливада [672] приятелките й берели за шатрата букети бели. Младежът влязъл, без да пита, но почнал конят му да рита [676] и младата жена събудил. Не се и миг младежът чудил, а казал е най-любезен глас: — Госпожице, привет на вас. [680] Мен майка ми ме посъветва и аз пред нея дадох клетва да поздравявам най-горещо навсякъде, където срещна, [684] девойки като вас. Аз няма сега да изменя на мама. Девойката от страх и смут младежа сметнала за луд, [688] дори упрекнала се тя, че му търпяла глупостта, и рекла: — Отминавай, драги, защото чакат те тояги. [692] — Добре, ала целувка дай! Не ме е страх от никой, знай! Така ме майка ми научи. — Не ще ти падне, момко, случай [696] да ме целунеш. Хайде, стига, че ето моят мил пристига… Но момъкът бил много як и сграбчил я, че инак как [700] с добро целувка да поиска. В леглото почнал да притиска девойката, а тя, горката, напразно взела да се мята… [704] Но той отново я нападнал, целувки двайсет си откраднал и в суматохата видял, че на ръката й блестял [708] чудесен пръстен изумруден, и казал още превъзбуден: — Я дай ми пръстена тогава, девойко! Аз не съм забравил, [712] че мойта майка на раздяла уроци ценни ми е дала… Знай, този пръстен се полага на мен. Дай пръстена веднага! [716] — Не! — рекла тя. — Та той е мой, не ще го вземеш даже с бой. Той хванал й дланта сърдито, разтворил пръстите й свити, [720] измъкнал пръстена от пръста, на своя турил го чевръсто и казал гордо: — Този ден за своя труд съм награден [724] с целувки, та макар и кратки, но тъй упойващи и сладки… Прислужничките45 ни едва ли по-сладички ми биха дали. [728] Тя казала му през сълзи: — Чуй, пръстенчето ми върни! Щом толкоз грубо се държиш, с живота си ще заплатиш. [732] Не ще ти се размине, знай! Но нейните слова комай не стигнали до госта млад. Напротив, той усещал глад [736] и тъкмо в този миг преминал край малка бъчва, пълна с вино, до нея — сребърен бокал, а на тръстиков сноп съзрял [740] покривка бяла, под която стояло ядене богато: три вкусни гозби от елен. Та как да е опечален, [744] и недоволен и сърдит! След малко бил напълно сит: едното блюдо сам изял и най-охотно си налял [748] чудесно вино във бокала, изпразнил го на екс и казал: — Госпожице, ела при мен, обядът е предназначен [752] за нас. И двама да ядем от него колкото си щем, едното блюдо ще остане. При тази негова покана [756] тя продължавала да бърше сълзите, пръстите да кърши от болка и от отчаяние след неговото злодеяние. [760] Той до насита ял и пил, остатъците припокрил е покривката и се наканил отново своя път да хване… [764] А как сама да я остави? Но нямало какво да прави и казал й: — Добра бъди, девойко, и не се сърди, [768] че пръстенчето ти отнемам. Пред теб сега обет поемам за най-добро обезщетение… Аз тръгвам с твое позволение. [772] Девойката го уверила, че тя не би благословила човека, заради когото я сполетяло зло, каквото [776] едва ли някоя жена изпитва в нейната страна. Каква отплата би й дал, честта й щом е поругал!… [780] Но плач прекъснал й гласа. А в този миг откъм леса любимият й се задал, по конските следи разбрал, [784] че с нея нещо лошо става, видял, че плаче, и тогава й рекъл: — Мила моя, лесно се сещам по следите пресни, [788] че някой рицар тук е бил. — Не беше рицар, друже мил, а бе уелсец прост, неук и най-нахално влезе тук. [792] От гозбите ви яде той, като че на приятел свой е гост. И виното опита… — Затуй ли, мила, са сълзите? [796] Той на подобно угощение би бил и е мое позволение. — Не, сир, и нещо друго стана: ръката ми той грубо хвана [800] и пръстена ми взе насила. Една зла мисъл осенила любимия й. Той й казал: — Голям негодник е излязъл! [804] Е, нищо, нека си го носи… Но май във друго е въпросът. Не се ли случи още нещо? — Да, сир, целуна ме горещо46. [808] — Целунал те горещо, значи?… — Да, сир, целуна ме, обаче самата аз не бях съгласна. — На мене всичко ми е ясно: [812] Признай, че ти хареса даже. О, нека Бог да те накаже! — от ревност той й изкрещял. — Достатъчно съм с теб живял [816] че да ти мине днес лъжата. Ти за слепец недей ме смята, добре съзирам подлостта: на крив път те изведе тя. [820] Дордето не постигна мъст, изобщо няма (честен кръст!) пред коня ти овес да сложа. И даже ако се наложи, [824] не ще го подковават пак47. Ако умре, ще видим как ще ходиш ти пешком след мен. Не се надявай някой ден [828] одеждите си да смениш, окъсана ще си вървиш, дорде на момъка главата не се търкулне на земята. [832] А после взел, че се наял.