Персевал, или Разказ за Граала

Младежът в този миг видял, че въглищар по пътя ходи и своето магаре води [836] и го попитал: — Хей, човече, навярно идваш отдалече… Да знаеш някой път по-кратък за Кардуел, че май нататък [840] е крал Артур? За чест и слава достоен рицар там се става. — Върви по този път, дордето съгледаш крепост край морето — [844] отвърнал бързо въглищарят. — Там може крал Артур да свариш ту радостен, ту тъжен той е. — Защо? Причината в какво е? [848] — Веднага ще ти отговоря: Артур със верните си хора над крал Рион спечели бой и затова се радва той. [852] Ала проблеми му създават бароните; те настояват, без да изпитват угризения, да идат в своите имения. [856] И кралят много негодува. Младежът сякаш че не чувал — пак нетактичност проявил, ала все пак доволен бил, [860] че знае в кой път да поеме, за да пристигне там навреме. Брега щом стигнал, той видял дворец е висок защитен вал [864] и тъкмо в същия момент от портите, въоръжен, млад, силен рицар се задал. Във лявата ръка държал [868] той щита, шлема и юздата, а в дясната — бокал в позлата. И цялото му снаряжение блестяло в чудно отражение. [872] Младежът го харесал много и си помислил: — Ех, да мога от краля в дар да имам аз това оръжие! Тогаз [876] тук на земята никой няма да чувства радост по-голяма. И той се втурнал по посока на замъка и с два-три скока [880] пред рицаря се озовал. Веднага рицарят го спрял и строго рекъл: — Чакай, стой! При крал Артур ли, друже мой? [884] — Да, ще му искам позволение за чудното ви снаряжение. — Ако е тъй, недей отлага, върви и връщай се веднага. [888] На този лош и долен крал да кажеш, че съм ти предал да ми отстъпи сам земята. В противен случай, нека прати [892] тук някой да я защитава. Не вярва ли, кажи тогава, че аз съм този рицар смел, бокала с виното отнел. [896] На храстите да бе говорил, той много по-добре би сторил… Отминал момъкът и ето, че той пристигнал там, където [900] Артур и свитата му цяла в голямата приземна зала