(със точна форма на квадрат)
били се сбрали за обяд.
[904]
Младежът наш на кон решил
да влезе… Крал Артур се бил
отпуснал в мисли. Той седял
на мястото си и мълчал,
[908]
а всички други със наслада
си продължавали обяда48.
Но момъкът не знаел кой
е крал Артур, та нему той
[912]
любезен поздрав да отправи.
Йоне тогава се изправил,
в ръката си голям нож хванал.
— Щом, драги мой, си тъй застанал
[916]
и нож държиш, кажи поне
кой тук е кралят. — А Йоне
учтиво казал му: — Как кой?
Та ето краля, друже мой.
[920]
Младежът, щом се приближил,
Артур учтиво поздравил,
но кралят в мисли бил потънал,
внимание не му обърнал.
[924]
Младежът се опитал пак
за поздрав да направи знак,
но кралят си останал ням.
Младежът рекъл си: — Не знам
[928]
как кралят, който не говори,
от някой млад човек ще стори
смел рицар. Туй не е възможно49.
И вече малко разтревожен,
[932]
на коня дръпнал той юздата
за връщане, но в бързината
съборил шапката на краля
върху софрата да се валя.
[936]
Сам крал Артур със изненада
видял как шапката му пада,
от мислите си се отърсил,
със поглед момъка потърсил
[940]
и казал му със глас приятен:
— Добре дошъл при нас, мой брате
Простете ми, че си мълчах:
но в размисъл потънал бях.
[944]
От мисли мрачни бях обзет,
защото моят враг заклет
от нивите ми иска дял,
говори като полудял,
[948]
че всички му принадлежат.
Червения го май зоват,
от Генгеройската гора е.
Кралицата, дори и тя е
[952]
сега при нас — да ни окаже
подкрепа в този миг тъй важен.
Доколкото засяга мен,
не съм чак толкова смутен
[956]
от думите, които рече
тук онзи рицар. Ала вече
не издържах, щом тоз нахал
заля със златния бокал
[960]
кралицата. Ах, колко долно
постъпи! Колко ми е болно50!
Тя тъй жестоко се обиди,
че в свойта стая си отиде
[964]
веднага, с накърнена чест.
Ах, как ли ще се чувства днес?
А пък младежът се прозявал —
дори и пет пари не давал
[968]
за болката на този крал,
и не усетил капка жал
за поруганата кралица.
— Кралю, от мен сторете рицар —
[972]
изтърсил момъкът припряно.
Лицето му било огряно
от две усмихнати очи.
И кой ли ще го уличи
[976]
във глупост, та нали наглед
бил благороден и напет!
— Мой друже, слезте на земята.
му рекъл кралят, — а юздата
[980]
на коня на слугата дайте,
той сам ще се погрижи. Знайте,
че тук ще ви окажем днес
е господна воля кралска чест.
[984]
Младежът рекъл му: — Простете,
нали си бяха на конете
онези рицари в гората?
Защо аз трябва на земята
[988]
да сляза? Не, не ща! За Бога,
я действайте, че бързам много!
— Да — казал кралят, — друже драг,
ще действам аз и още как,
[992]
щом имате такъв стремеж.
— Но — рекъл нашият младеж, —
не рицар най-обикновен,
а като Рицаря Червен.
[996]
Пред замъка той скоро беше
и златния бокал държеше.
Оръжието му от вас
бих искал да получа аз.
[1000]
Щом сенешалът51 чул това,
ядосан завъртял глава
и рекъл: — Друже мой, идете
при него и си го вземете.
[1004]
Наглед сте на това способен
и случай имате удобен.
По-бързо, време не пилейте!
— Ке52 — рекъл крал Артур, — недейте
[1008]
да се държите заядливо!
Не можете ли по-учтиво?
От тези думи на младежа
и аз разбрах, че е невежа.
[1012]
Ала кой би твърдял, че той
не е от благороден сой.
Как може подбиви такива
към непознат! Така не бива!
[1016]
Тук недостойното държание
е плод на лошо възпитание,
а този момък според мен
би станал рицар смел, почтен.
[1020]
На честен мъж не подобава
вернуться
48
Ст. 910: Кралската трапеза е централно място в Артуровия двор. Нещо повече: в двора — идеализирано пространство на власт — пиршеството, веселието и игрите около тях се явяват основно занимание на Артур и рицарите на Кръглата маса. Пиршеството е тясно свързано с приключението. В редица романи Артур сяда на масата, но отказва да яде, докато не научи за — или докато не се случи — ново приключение. Така кралският банкет се явява генератор на една специфична събитийност.
вернуться
49
Ст. 931: Изисканото говорене е важна рицарска добродетел. Мълчанието на краля е абсурдно, защото е несъвместимо с рицарския кодекс, олицетворяван от него. Очевидно Кретиен се стреми да разчупи застиналия образ на суверена. Впоследствие рицарското безмълвие като признак за незрялост и несъвършенство ще бъде илюстрирано от неадекватното поведение на Персевал в замъка на Бланшфльор (ст. 1860–1864) и в замъка на Граала (ст. 3243–3253).
вернуться
50
Ст. 962: Крал Артур олицетворява рицарската общност, но не отстоява с дела нейния морал. Той е по-скоро абстрактен принцип на рицарството и често проявява изненадваща пасивност. Затова честта на двора или на кралицата трябва да бъде защитавана от други рицари. Подобна е също изходната ситуация в Ланселот, Рицаря с каруцата, когато дръзкият Мелеаган отвлича кралица Гениевра пред очите на Артур и на целия двор. Тогава от краля се очаква не да отговори лично на предизвикателството, а да определи шампиона на общността, т.е. рицаря, който ще брани и отмъщава за обруганата кралска чест.
вернуться
51
Ст. 1001: Сенешал (от лат. Senescalus — най-възрастният) — най-високата длъжност в кралския двор през Ранното средновековие. Сенешалът ръководи интендантството, администрацията, а при отсъствие на краля го замества като главнокомандващ армията. Филип-Август премахва тази длъжност в края на XII в. (1185).
вернуться
52
Ст. 1008: Според История на британските крале от Джефри Монмътски (1135) Ке е млечен брат на Артур. По съвет на вълшебника Мерлин, Игерна, майката на Артур, поверява извънбрачния си син на грижите на родителите на Ке. В романите на Кретиен дьо Троа Ке е своеобразен антикуртоазен герой, отличаващ се с невъздържаност, самохвалство, грубост, присмехулство — все качества, несъвместими с представата за куртоазната рицарска етика.