Персевал, или Разказ за Граала

така? От мен ли се боиш? — Не ме е страх, ала желая от вас самия да узная [172] не сте ли вие Бог39. — Но как! — А кой сте? Нека знам все пак. — От рицарите съм. — Пък аз не съм видял до този час [176] оттук жив рицар да минава… За тях не се и споменава — отвърнал момъкът учтив. — Дори от Бог сте по-красив!… [180] Защо не съм с подобен лик! Ала водачът в този миг запитал го: — Ти днес тъдява не си ли виждал да минават [184] пет рицари и три моми? Но друго бил си наумил да разбере сега младежът, оръжието му разглеждал [188] и в плен на истинска възхита, не се сдържал да го попита: — Щом вие рицар се зовете, сир, моля ви се, обяснете [192] какво в ръката си държите? — Та аз самият новините от теб очаквам да науча, приятелю, във този случай, [196] а ти въпроси ми задаваш! — отвърнал рицарят тогава. — Това се копие нарича. — Но то на мойте не прилича… [200] За хвърляне ли също служи? — Какво говориш, млади друже! Със него удря се отблизо. — Тъй както казвате, излиза, [204] че с мойте копия ще мога аз да убия сам по-много животни, даже отдалече, тъй както с лък. — Я чуй, човече, [208] от твоите не се нуждая. За рицарите аз желая от теб да разбера къде ли момичетата са отвели? [212] Ала младежът хванал щита и все тъй продължил да пита: — Ами това, сир, за какво е? — Ти, друже, все за нещо свое, [216] разпитваш… Аз бих искал сам от тебе нещо да узнам. Понеже си ми симпатичен, макар и твърде нетактичен, [220] ще отговоря: щит това е. — Щит? — Да. Та всеки рицар знае, че много му е нужен щитът. Това е сигурна защита. [224] От ударите вражи той предпазва ме при всеки бой. Без щит не може, друже, знай! Затуй ценя го аз безкрай. [228] Онези рицари, които встрани стояли страховито, при своя господар решили да идат. Като приближили [232] до него, с любопитство живо подхванали нетърпеливо: — Сеньоре, на какво разчита уелсецът? Какво ви пита? [236] — Какво ли? — рекъл господарят, — та той не ще да отговаря и страшно много настоява подробно да му обяснявам [240] защо е нужна всяка вещ. — Сир, този явно е невеж. Уелсците са поначало глупаци. Този тук едва ли [244] ще е по-умен от кокошка. Какъв ли смисъл има още да губим ценното си време! За луди някой ще ни вземе. [248] — Навярно прави сте. Но аз на път не ще поема с вас, преди да му представя вещо как служим си със всяко нещо. [252] И към младежа се обърнал: — Прости ми, друже, ще се върна пак на въпроса си дали пет рицари и три моми [256] тук някъде не си видял. Но момъкът го задържал за ризницата и попитал: — Сир, тази дреха как е шита? [260] Кажете за какво ви служи? — Нима не знаеш, млади друже? — Не зная. — Ризница това е, като желязо тежка тя е. [264] — Желязна ли е? — Виждаш сам. — За бога, виждам. Но не знам защо ми е да я обличам. А е красива, не отричам! [268] — Чуй, друже! Щом си ти облечен с такава ризница, тя пречи на копията и стрелите при бой да те ранят в гърдите. [272] — Та значи, ако са снабдени със ризници сърни, елени, защо тогаз на лов да ходя и в гъсталаците да бродя? [276] Подхванал рицарят веднага: — Мой друже, Бог да ти помага! Кажи какви са новините за рицарите и момите. [280] Младежът, все така решен, попитал: — С туй ли сте роден? — Не, не. Не можеш, друже млад, да дойдеш тъй на този свят. [284] — А кой тогаз ви го е дал? — Ще кажа, щом съм обещал. — Кажете де! — Тогава чуй: от крал Артур е всичко туй. [288] Преди пет дни дари ни той с каквото нужно е за бой…40 Я разкажи, макар и сбито, за рицарите и момите: [292]