Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
„А през четиридесет и пета — си помисли Ерики, едва сдържайки яростта си, — през четиридесет и пета Америка и Англия ни предадоха и оставиха нашите земи в ръцете на агресора, но ние нищо не сме забравили. Нито пък естонците, латвийците, литовците, източногерманците, чехите, унгарците, българите, словаците, румънците — списъкът е безкраен. Ще дойде денят на равносметка със Съветите, о, да, все някога ще дойде денят на разплата със Съветите — и най-вече за руснаците, които най-много страдаха от техния камшик.“
— За грузинец знаеш прекалено много за Финландия — каза той спокойно.
— Финландия е много важна за Русия. Разведряването между нас върви, безопасно е и е поука за света, защото доказва, че антисъветската американска империалистическа пропаганда е мит.
Ерики се усмихна.
— Сега май не е време за политика, а? Късно е. Какво искате от мен?
— Приятелство.
— А, лесно се иска приятелство, но както сигурно ви е известно, да го получиш от финландец не е толкова лесно. — Ерики се протегна за почти празната бутилка водка на бюфета, взе и две чаши. — Шиит ли сте?
— Да, но не добър, да ми прости Аллах. Понякога пия водка, ако питате за това.
Ерики наля.
— Наздраве. — Те отпиха. — А сега, моля, да се върнем на въпроса.
— Скоро Бахтияр и неговите американски лакеи ще бъдат изхвърлени от Иран. Скоро в Азербайджан ще настане хаос, но вие няма от какво да се страхувате. Ползувате се с добро име тук, съпругата ви и нейното семейство също и ние бихме искали вашето… вашето съдействие за омиротворяването на тези планини.
— Аз съм обикновен пилот на хеликоптер, работя в британска компания, която е в договорни отношения с „Иран Тимбър“, и политиката не ме интересува. Ние, финландците, сме аполитични, не си ли спомняте?
— Ние сме приятели, да. Имаме едни и същи интереси да се запази мирът в света.
Огромният десен юмрук на Ерики се стовари върху масата, внезапно избухналата му ярост накара руснака да се дръпне уплашено. Бутилката полетя и падна на земята.
— Вече два пъти ви помолих любезно да кажете какво искате — изрече Ерики със същия спокоен глас. — Имате десет секунди на разположение.
— Много добре — процеди през зъби гостът. — Искаме вашите услуги за превозването на групи в лагерите през следващите няколко дни. Ние…
— Какви групи?
— Молли от Табриз и техни последователи. Искаме…
— Получавам заповеди само от собствената си компания, а не от молли или революционери или от хора, които идват с пушки през нощта. Разбрахте ли?
— Вие разберете, че е по-разумно да ни послушате, капитан Йоконен. А също и горгоните. Всички горгони — каза назидателно Ракоци и Ерики почувствува как кръвта му се качва в главата. — „Иран Тимбър“ е вече в стачка и е на наша страна. Те ще ви дадат съответните заповеди.
— Добре, в такъв случай ще чакам да видя какви ще бъдат те. — Ерики се изправи с целия си ръст. — Лека нощ.
Руснакът също стана и се втренчи в него ядосано.
— Вие и съпругата ви сте достатъчно интелигентни, за да разбирате, че без американците и развращаващото им ЦРУ Бахтияр е загубен. Това смахнато копеле Картър е заповядал на американски кораби и хеликоптери да навлязат в Турция, а на американската военна флота — в Залива… Отряд с особено назначение с ядрен самолетоносач и кораби за поддръжка, подводници и самолети с ядрено въоръжение — военна флота и…
— Не вярвам!
— Може и да не вярвате, разбира се, но те се опитват да започнат война, на което ние естествено трябва да реагираме. На военната игра трябва да отговорим със същото, защото те, разбира се, ще използуват Иран срещу нас. Всичко това е лудост — ние не искаме ядрена война… — Ракоци наистина не я искаше, с цялото си сърце. Само преди няколко часа неговите началници го бяха предупредили със зашифрован код по радиото, че всички съветски войски на границата са в бойна готовност — една степен преди бойната тревога — поради придвижването на самолетоносача и всички ядрени ракети са в същата степен на бойна готовност. Най-лошото беше, че се съобщаваше за големи придвижвания на китайски войски по дългата осем хиляди километра граница с Китай.