Първичен инстинкт
- Автор: Осбърн Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Първичен инстинкт». Краткое содержание книги:
— Не.
— Сигурен ли си? — настоя Съливан.
— Хайде, хайде. Нали ви казах вече. Първо нахлувам в стаята му и го нападам пред всички, а през нощта го пречуквам, така ли? Може би някои хора вършат подобни идиотщини. Но аз не съм достатъчно откачен или достатъчно тъп, за да направя такова нещо.
— Вярно, нападнал си го — обади се Морган, — което намалява вероятността да си го убил, но може би тъкмо на това разчиташ. Създаваш си нещо като алиби.
— Оставаше и да е написал книга за това — рече Уокър и погледна многозначително Моран и Кърън.
— Лейтенант, боя се, че в думите ви има много истина — отвърна Ник.
Съливан и Морган се объркаха.
— Не разбирам — каза Съливан. — За какво, по дяволите, говорите? Каква е тази книга?
— Забрани, Джейк — успокои го Уокър. — Няма нищо. Това си е наша шега.
— Шега ли? Тук някой убива човек от Вътрешния отдел, а вие, негодници от „Убийства“, си правите шеги. Що за идиотщини са това? — Морган беше почервенял от гняв.
Шегата не се хареса и на Талкът.
— Тук няма нищо смешно — заяви той строго и стана. — Излизате в отпуск, Кърън. В отпуск сте, докато ви се назначи психиатрична експертиза. — Той погледна многозначително Бет Гарнър и не си направи труда да довърши, но всички знаеха, че ако не издържи теста, Кърън ще трябва да напусне полицията.
С това разпитът приключи. Талкът отплува величествено, следван от Съливан и Морган. Уокър си тръгна сам.
Гюс Моран потърка не бръснатата си буза.
— Ник, докторе, не е ли време за една стабилна закуска? Голяма чиния здрава полицейска храна — яйца, наденички, бекон. Аз черпя.
— Благодаря, Гюс, но ще си вървя.
— А вие, докторе?
— Ще изпратя Бет до колата й, Гюс.
Моран вдигна рамене.
— Това вероятно означава не. Е, тогава ще си купя един „Хроникъл“ и ще се оттеглим с моята артерия на някое спокойно местенце — и той си тръгна с увиснали от изтощение рамене.
Ник Кърън подхвана Бет Гарнър за лакътя и я поведе към изхода. Дори централата на полицейското управление в големия град утихва в часа преди развиделяване. По празните коридори вместо ченгета и криминални типове се мяркаха чистачки. Беше тихо, като се изключи бръмченето на машините, с които почистваха мраморните подове.
Бет го погледна изпод вежди. Ник усети неувереността й.
— Исках просто да ти благодаря.
— Беше най-малкото, което можех да сторя, Ник. Нали аз ти създадох тези неприятности.
— Не трябваше да ми осигуряваш алиби. След всичко, което направих и казах снощи, трябваше просто да ме оставиш на сухо.
— И защо?
Ник се усмихна накриво.
— Защото си го заслужих.
— Забрави това — каза Бет примирително. — Откъде знаеш, че Катерин Трамел е виждала досието ти?
— Много просто. Тя знае за мен неща, които съм казвал само на теб.
Бет Гарнър поклати удивено глава.
— Бива си я! От клинична гледна точка, искам да кажа.
— Как беше в университета?
— Почти не я познавах. Но ме побиваха тръпки от нея.
Ник задържа голямата стъклена врата на изхода.
— Тръпки ли? И защо?
Бет потрепери, неясно дали от студа или от спомена.
— Не… не знам. Отдавна беше. Не си спомням добре.
Те спряха до колата й.
— Ник, трябва да си починеш. Обещай ми, че ще го направиш.
— Обещавам.
Тя го целуна бързо по бузата.
— Добре — после затърси ключовете си, намери ги и отвори вратата. — А сега си върви вкъщи. Поспи няколко часа и веднага ще се почувстваш по-добре.
Той предпочете веднага да направи нещо, от което да се почувства по-добре.
— Бет, онова, което ти казах… то изобщо не е вярно.
Тя вдигна ръка и го спря.
— Напротив, Ник. Аз съм голямо момиче. Ще се справя.
— Бет…
— Върви си у дома, Ник.
Той остана на паркинга, докато колата й изчезна. Не се прибра, а тръгна да търси Гюс, за да се наслади с него на порция чист холестерол и да изчака, докато управлението се пооживи.
Към девет часа Ник реши, че Андрюс вече сигурно е дошъл на работа. Уокър го изгледа мрачно от офиса си, когато пристъпи прага на отдел „Убийства“. Погледът му беше красноречив и означаваше: Какво, по дяволите, правиш тук?
— Дойдох само да си прибера нещата — викна Ник.
— Имаш пет минути, Ник — изръмжа Уокър. — И после изчезвай.