Първичен инстинкт
- Автор: Осбърн Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Първичен инстинкт». Краткое содержание книги:
— Имам адвокати. Те имат приятели. Аз имам приятели. С пари човек може да си купи много адвокати и приятели.
— Е, аз не разбирам. Нямам пари. А Гюс е единственият ми истински приятел.
Тя вдигна рамене.
— Аз не говоря за истински приятели… Защо не ме харесва Гюс?
Ник се засмя.
— Гюс ли? Гюс не те харесва, защото смята, че ми се отразяваш зле. Той вероятно има право. Аз обаче те харесвам. Харесвам неща, които ми се отразяват зле.
— Да?
— Да. Ще се качиш ли да пийнем нещо?
Тя погледна изящния платинен часовник на китката си.
— В девет сутринта? Не е ли малко рано?
— Толкова отдавна съм на крак, че вътрешният ми часовник показва почти пладне. Идваш ли, или не?
Тя му хвърли своята объркваща усмивка.
— Мислех, че никога няма да ме поканиш.
— Значи не ме познаваш толкова добре, колкото си мислиш.
Влязоха в сградата и се заизкачваха по тъмното мръсно стълбище към третия етаж. Катерин вървеше напред и му говореше през рамо.
— Ами уча се. Уча всичко за теб. Съвсем скоро ще те познавам по-добре от всичките ти приятели. По-добре от самия теб.
— Казах, че Гюс е единственият ми приятел и ме познава по-добре, отколкото му се ще, обзалагам се в това. А ти не бъди толкова уверена в аналитичните си способности. Никога няма да ме разгадаеш напълно.
— Така ли мислиш? Защо не?
Спряха пред очуканата врата на жилището му и той затърси ключа в джобовете си.
— Никога няма да ме разгадаеш, понеже съм напълно…
Катерин произнесе следващата дума заедно с него:
— … непредсказуем.
Ник се опита да не гледа мрачно, а Катерин да не се разсмее на предсказуемостта му. Той отключи и я покани вътре.
Минута, две тя постоя мълчаливо в средата на големия, скосен в ъглите хол, огледа голите стени, малкото мебели, липсата на всякаква лична нотка, която прави от едно помещение истински дом.
— Доста неприветливо е тук — каза тя най-сетне.
— Ами аз също не съм приветлив човек — отвърна той рязко.
— Знам. Стаята твърде ясно отразява личността ти. Мислех, че ще се опиташ да я скриеш.
— Не искам да заблуждавам никого — извика Ник от малката кухненска ниша до входната врата. Той се появи под свода с неразпечатана бутилка „Джак Даниелс“ в ръка.
— „Джак Даниелс“ става ли? Трябва да става, защото нямам друго.
— Чудесно.
— Лед?
От камерата на хладилника той извади леден блок и го хвърли в мивката. После изрови от едно чекмедже шило за лед, съвсем като онова, с което бяха видели сметката на Джони Боз.
Катерин го погледна с вдигнати вежди.
— Очаквах те! — вдигна той шилото като трофей. — Направо от универсалния магазин. За долар и шейсет и пет.
Беше предизвикателство и тя го прие. Взе шилото и го претегли с ръка като експерт. Сетне прибави хладно.
— Дай на мен. Харесва ти да гледаш, нали?
Без да изчака отговора му, тя се обърна и започна да разбива леда. Ник се облегна на стената на тясната си кухня, запали цигара, вдишвайки дълбоко, сякаш може да е за последен път.
— Казах ти, че пак ще започнеш да пушиш. — Той усети усмивката й. Ледени парчета летяха на всички страни. — Може ли една и за мен?
Ник сложи между устните й своята цигара, за себе си запали нова.
— Благодаря — прошепна тя. Обърна се отново към леда и заби шилото в него.
Ник извади две чаши от шкафа, сложи ги до нея, после се зае с бутилката.
— Колко плати на Нилсен за документите ми?
Катерин не го погледна.
— Това не беше ли полицая, когото пречука снощи, Стрелецо? — тя сипа по шепа ледени парчета във всяка чаша; взе шишето от ръката му и наля махагоновата течност върху тях.
— Мога ли да те помоля да не ме наричаш Стрелец?
— Как тогава да те наричам? — Тя помисли за миг, после сама си отговори. — Може ли Ники? Така харесва ли ти?
Ник Кърън отмести поглед встрани.
— Жена ми ме наричаше така.
Тя се усмихна знаещо.
— Знам, но ми харесва, Ники. — Произнесе името така, сякаш го изпробва на вкус и приучва езика си към тези звуци. После му подаде чашата. — Наздраве. Моите приятели ме наричат Катерин.
— А как те наричат адвокатите ти?
— Мис Трамел. А по-младите мисис Трамел.
— А Мани Васкес как те наричаше?
— Кучко, най-вече. Но ме обичаше.
За секунда в очите й се мярна следа от болка, но изчезна бързо.