Първичен инстинкт
- Автор: Осбърн Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Първичен инстинкт». Краткое содержание книги:
— Попитах за някакво доказателство, Кърън. Имаш ли такова?
Ник поклати глава.
— Не, нямам никакви доказателства.
— Тогава нямаш нищо — отбеляза Морган.
— Да, но не съм толкова откачен да се нахвърля на някого и няколко часа по-късно да го пречукам със служебен пистолет. Тук нещо не пасва, не е ли така?
— Не съвсем. Понякога хората вършат идиотски неща. Знаеш това много добре, Кърън.
Вратата се отвори и в стаята влезе Бет Гарнър. По тъмните кръгове под очите й можеше да се заключи, че спешното повикване не бе я вдигнало от леглото, понеже изобщо не е лягала там. Тя хвърли загрижен поглед на Ник Кърън.
— А, ето я и нашата експертка за хора, които вършат идиотски неща — коментира Морган.
Обаче личната психомасажистка на Кърън беше последният човек, който трябваше на Съливан в този момент.
— По-късно ще поговорим с вас, доктор Гарнър.
— Предпочитам да остана. Мисля, че бих могла да помогна.
— Аз наистина бих предпочел…
Талкът — кой знае защо — прекрати взаимната размяна на любезности. Може би беше преценил, че ще е по-добре да се представи Ник Кърън за откачено ченге, отколкото да се признае пред външния свят, че някой от полицията в Сан Франциско е застрелял хладнокръвно колегата си.
— Не виждам причина доктор Гарнър да не остане, ако детектив Кърън няма възражения.
Ник вдигна рамене.
— Все едно ми е.
Бет Гарнър кимна и приседна на един стол.
— Къде беше тази нощ? — попита остро Морган.
— У дома — отвърна Ник. — Гледах телевизия.
— Цялата нощ?
— Да.
— Какво гледа?
— Не знам. Някакви гадости… — той помнеше смътно само, че телевизорът беше включен.
— Пи ли — попита Съливан.
Кърън погледна втренчено Бет.
— Да. Пих.
Съливан свъси вежди.
— Мислех, че не бива да пиеш.
— Дълго време аз действително не пиех. Няколко месеца. Напоследък, след като се прибера, обръщам няколко чашки. Нямам проблеми с това. И не пия, когато не трябва. Не ходя пиян на работа.
— Но все пак си пил.
— Нали казах вече.
— Колко?
— Няколко чаши. Както казах.
— Кога се върна към пиенето?
— Преди няколко дни. Престанах с пиенето, защото така исках. Започнах отново, пак по свое желание. Какво ви смущава тук, лейтенант?
— Нищо. Докато не се натряскаш и не решиш да свършиш някоя глупост. Това е всичко.
Намеси се Бет Гарнър.
— Видях детектив Кърън около десет вечерта в жилището му. Беше трезвен и се владееше отлично — тя произнесе всичко това с хубавия си дистанциран служебен глас.
Съливан я изгледа подозрително.
— И какво правехте в жилището на детектив Кърън снощи към десет, ако позволите да запитам?
Бет се поколеба само за частица от секундата, преди да отговори.
— Бях там в качеството си на негов терапевт. Чух за спречкването му с лейтенант Нилсен и си помислих, че се нуждае от помощта ми.
— Посред нощ? — попита ехидно Морган.
— Не беше посред нощ, лейтенант. Вече ви казах — около десет часа. Каквото и да си мислите за моята професия, би трябвало да сте наясно, че аз съм на разположение винаги, двадесет и четири часа в денонощието.
— Много забележително! — ухили се Морган. — Много всеотдайно! Поздравявам ви!
— И как ви се видя детектив Кърън, докторе? — намеси се Съливан.
— Както казах, той се владееше добре и беше трезвен. Изрази съжаление за случая с лейтенант Нилсен И не прояви враждебност.
— Колко време останахте там?
Бет погледна Ник право в очите.
— Бях там около петнадесет минути. Видях, че няма причини за тревога, и си отидох.
Ник отмести поглед, извади цигара и я запали.
— В тази сграда пушенето е забранено — наежи се Морган.
Уокър, Талкът и Гюс Моран знаеха със сигурност какво ще отвърне Кърън.
— Е, и какво ще направите? Ще ме глобите ли?
— Виж, Кърън — надигна се гневно Морган.
Съливан го прекъсна.
— Ще те попитам направо, Ник. За протокола. Ти ли го уби?
Ник не трепна.