Първичен инстинкт
- Автор: Осбърн Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Първичен инстинкт». Краткое содержание книги:
— Един изстрел — промърмори Гюс.
— От упор. Прилича на 38 калибър.
Не бе необходимо да се уточнява, че това е стандартното оръжие на полицията.
— Дай ми пистолета си, Ник — рече Уокър извинително.
— За бога, Фил — обади се тихо Ник, — да не мислиш, че аз…
— Просто ми дай пистолета си, Ник. Моля те.
Кърън вдигна рамене, извади оръжието си от кобура под мишницата и го предаде. Шефът на отдел „Убийства“ го взе, подуши дулото като познавач, който дегустира вино от съмнителна реколта, и поклати глава. Сетне предаде оръжието на един от Вътрешния отдел.
— Е, не е много, Ник, но все пак този пистолет не е бил използван скоро.
— Не е използван, откак бях на стрелбището, преди две или три седмици. Не съм убил Нилсен. Знаеш това.
— Знам само, че не е бил убит с този пистолет, Ник. Това е всичко, което мога да кажа със сигурност. — Уокър погледна Ник в очите, обърна се и закрачи към колата си.
Кърън се озърна.
— Абе вие да не мислите, че аз…
— Аз не, синко — каза Гюс. — Но съм малцинство.
Лейтенант Джейк Съливан, също от Вътрешния отдел и също гад като Нилсен, пристъпи напред с вид, който трябваше недвусмислено да изясни, че тук командва той.
— Кърън, сега ще дойдеш в управлението. Трябва да си поговорим.
Не звучеше като покана за приятелски разговор.
— Заподозрян ли съм, Съливан?
— Като че ли да.
— Тогава ми кажете правата и ме арестувайте. — Ник се усети, че произнася същите думи, които бе използвала Катерин Трамел.
Съливан вдигна рамене.
— Щом като искаш, Кърън, ще ти направим тази услуга.
— За мен ще е удоволствие — приближи се Морган, друг тъпоглавец от ВО.
— Хайде, Ник — пристъпи Гюс Моран между партньора си и двете ченгета. — Послушай ме поне веднъж в живота си. Не си създавай допълнителни трудности.
По всичко личеше, че Кърън действително ще поиска да чуе конституционно гарантираните си права и ще бъде отведен в белезници, но няма по-голямо унижение за едно ченге и накрая дори той предпочете да си го спести.
— Ще дойда, Съливан, само за да ви докажа, че винаги сътруднича на представителите на закона като съзнателен гражданин.
— Чудесно.
— И за да ви докажа, че не съм убил, оня там, оня… — той кимна към трупа на Нилсен — … оня офицер.
— Нищо не би ме зарадвало повече, Кърън — отвърна Съливан, но никой не му повярва.
Заведоха Ник в стаята, в която разпитваха Катерин Трамел. Уокър, Талкът и Гюс Моран седнаха, но далече от масата, на заден план, докато Съливан и Морган окупираха центъра и взеха на мушка Ник, Започна представлението на Вътрешния отдел.
— Ти не обичаше Марти Нилсен, нали, Кърън? — започна Морган, сякаш хвърли някакъв сензационен аргумент в разгорещени дебати.
— Това беше всеизвестно. Обзалагам се, че и ти не понасяш някои хора, Морган. Обзалагам се, че и теб цял куп хора не те понасят.
— Но не за мен става въпрос сега.
— Днес следобед си го нападнал — намеси се Съливан, — пред очите на дузина офицери.
— Вярно е! И какво от това! Окей. Нахвърлих му се. Изпуснах си нервите.
— Може би така и не си ги уловил след това твоите нерви. Може би си чакал Марти пред „Тен-Фор“ и си му забил един куршум в главата. Може би си искал да си отмъстиш, защото се заяждаше с теб. Възможно е, нали?
— Изобщо не ми пукаше за това, Морган. Не му обръщах внимание.
— Тогава какво те прихвана — попита Съливан. — Защо го нападна?
— Вижте, Нилсен се е сдобил с психиатричното ми досие. Изследването, което ми беше направено, след като застрелях онези двама туристи.
Талкът подскочи. Той мразеше нещата да се назовават така безцеремонно. Предпочиташе клиничните понятия на Бет Гарнър — травма, инцидент…
— Глупости! — отрече припряно Морган.
— Знам, че го е направил. Нещо повече, използвал го е. Показвал го е извън централата. Използвал е собственото ми досие срещу мен.
— Имаш ли някакви доказателства? Можеш ли да докажеш по някакъв начин, че действително е показал на някого твоето психиатрично досие? Имаш ли поне едно доказателство, че изобщо го е притежавал?
Естествено, Ник имаше доказателства. Дори много. Но ако им разкажеше за Катерин Трамел и нейните познания върху мислите и навиците му, те щяха да помислят, че е напълно превъртял. Ако им разкажеше за признанието на Бет Гарнър, че е дала изследването на Нилсен, щеше да й навлече неприятности. Оставаше му една-единствена възможност — да лъже.