Първичен инстинкт
- Автор: Осбърн Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Първичен инстинкт». Краткое содержание книги:
Ник я улови за китките и я задържа далеч от себе си. Видя как отвращението кипи в кръвта й, как пулсира в мускулите и сухожилията й. Тя се замята в ръцете му, пламнала от гняв, но гореше толкова буйно, че скоро угасна. Яростта й се разнесе също така бързо, както бе избухнала, и тя увисва безсилно в ръцете му. Ник я отблъсна студено от себе си.
Бет Гарнър скри лице в дланите си и потрепери, спомняйки си ожесточението, което бе изпитала само преди секунди. Никой не знае по-добре от професионалния психотерапевт опасностите, които носи със себе си всяка загуба на самообладанието.
— Съжалявам — прошепна тя. — Съжалявам. За пръв път ми се случва.
Ник Кърън я изгледа замислено, в погледа му се мярна съжаление. Той поклати бавно глава.
— Как можа, Бет! Как можа да дадеш това гадно досие! Аз ти се доверих, Бет. Не знам дали ми вярваш, но аз ти се доверих.
— Съжалявам, Ник, но трябваше. Трябваше да му дам делото. Не виждах друга възможност.
— Трябваше ли? И нямаше друга възможност? Защо, мили боже? Трябваше да знаеш, че щом Нилсен… — той махна с ръка. — Добре, забрави го. Вече няма значение.
В големите кафяви очи на Бет Гарнър се появиха сълзи.
— Ник, той искаше да предложи да те уволнят от полицията. Отричаше моята компетентност. Твърдеше, че не съм обективна. И аз сключих сделка с него. Той трябваше сам да провери записките от нашите сеанси. Не предполагах, че ще ги покаже на някой — тя го изгледа умолително.
Ник поиска да я прегърне и успокои, но не можа да превъзмогне студенината в себе си. Лицето му се вкамени.
— Значи си го направила заради мен?
— Да, да, точно така. Страхувах се за теб. Затова го направих.
— Не си ли разбрала? Обективно! Бива си го. Щом става въпрос за мен и Нилсен, и самият Зигмунд Фройд няма да се стори достатъчно обективен на този гад. Той искаше да ме види окалян до гушата и ти си била най-доброто му оръжие. Той ти е пробутал някаква история, за да ме предадеш. Той просто те е прецакал и ти си се вързала.
— Ник, моля те…
Той й обърна гръб и каза меко:
— Върви си, Бет. Моля те!
— Бих искала ти…
— Върви си, Бет. — Той надигна бутилката и отпи голяма глътка.
Бет го погледна умолително още веднъж, дваж, но в сърцето си знаеше, че го е загубила, че предателството е грях, който той не би могъл да прости.
Часове по-късно, дълбоко в нощта — уискито отдавна беше свършило, екранът трептеше без образ — Ник Кърън задряма на дивана. Зловещи видения завладяха пияния му мозък, мяркаха се трупове, наркотици, гилзи падаха на земята с тъп звук. В дива бъркотия се появяваха и изчезваха Катерин Трамел, Рокси, Гюс, Бет, Талкът, Уокър. Там бяха и картините от хола на Катерин, деформирани и изопачени, трупът на Джони Боз, облян в кръв. Яви му се Хейзъл Добкинс, която убива мъжа и децата си преди много години. Някъде дълбоко в себе си той знаеше, че трябва да спре тези убийства. Трябваше да вдигне тревога. И ето че като по чудо зазвъняха камбаните.
Силният звън на телефона го изтръгна рязко от съня му.
Глава единадесета
Ник се хвърли към телефона, сякаш животът му зависеше от него. Бърбънът се разплиска в стомаха му като вода в трюма на стара лодка.
— Да — обади се той. — Аз съм.
Не можа да разпознае гласа на другия край на жицата, но веднага разбра, че е полицай, който говори официално. С няколко изречения той информира Ник какво се е случило и къде го очакват след пет минути, после затвори.
Кърън се събуди пиян, но новината прогони алкохола от мозъка му по-бързо, отколкото лятното слънце преминава през утринната мъгла. Обаче шокът от чутото отново го събори на дивана. Мина доста време, преди да се надигне и довлече до вратата.
Завари обичайната суматоха на местопроизшествието в паркинга зад „Тен-Фор“. Може би имаше повече хора от обикновено, но все пак беше убито ченге. Сред множеството полицейски коли се разхождаха униформени полицаи, сякаш очакваха престъпникът да се върне на местопрестъплението. Когато слезе от мустанга си, Ник имаше чувството, че го посрещат точно с тази мисъл.
Уокър, Гюс и още няколко типа от Вътрешния отдел бяха наобиколили голям златист линкълн. Никой от тях не изглеждаше зарадван от появата на Ник, но и той самият не изгаряше от желание да се среща с тях. Когато приближи, хората наоколо се отдръпнаха, сякаш е чумав.
Гюс насочи джобното си фенерче към предната седалка на луксозната кола. Там лежеше Марти Нилсен, доскоро полицай от Вътрешния отдел на полицията в Сан Франциско. По велурената облегалка около главата му като зловещ ореол беше засъхнала тъмна, почти черна кръв.