Ш-ш-шт
- Автор: Фитцпатрик Бекка
- Серия: hush, hush #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-555-4
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ш-ш-шт». Краткое содержание книги:
Но след ужасяваща серия от неочаквани срещи, Нора не е сигурна на кого може да вярва. Пач се оказва винаги там, където е тя, и сякаш знае за нея повече, отколкото най-близките є приятели. Тя не може да реши дали да се хвърли в обятията му, или е по-добре да бяга и да се крие. И когато се опитва да потърси някои отговори, тя открива истина, много по-обезпокояваща от всичко, което Пач върши с чувствата и.
Без да подозира, Нора е въвлечена в епицентъра на вечната битка между безсмъртните и падналите ангели – и когато се налага да вземе страна, погрешният избор може да и струва живота.
Понякога се налага да се отречеш от любовта си, за да я запазиш… на всяка цена.
Стигнах до игралния автомат на Пач и потупах от страни, за да привлека вниманието му. Попитах възможно най-спокойно:
— „Пакман“ или „Донки Конг“? — Всъщност играта май беше доста по-военизирана и кървава.
По лицето му се плъзна бавна усмивка.
— Бейзбол. Дали да не застанеш зад мен и да ми дадеш някои инструкции?
На екрана избухнаха бомби и във въздуха се разлетяха пищящи тела. Очевидно не беше бейзбол.
— Как се казва той? — попита Пач и кимна почти незабележимо към масата с джагите.
— Елиът. Виж, нямам време за дълги разговори. Чакат ме.
— Виждал ли съм го преди?
— Нов е. Току-що се е прехвърлил.
— Първа седмица в новото училище и вече си има приятели. Късметлия. — Измери ме с поглед. — Може да има тъмна и опасна страна, за която не подозираме.
— Май това ми е специалитетът.
Изчаках да се досети какво искам да кажа, но той отвърна само:
— Една игра? — кимна към задната част на пасажа. През тълпата видях масите за билярд.
— Нора! — провикна се Ви. — Ела тук! Елиът направо ме размаза!
— Не мога — отговорих на Пач.
— Ако спечеля — каза той, сякаш нямаше никакво намерение да приеме отказа ми, — ще кажеш на Елиът, че е изникнало нещо и вече не си свободна за вечерта.
Не се сдържах, той беше толкова… адски самоуверен и нагъл.
— А ако аз спечеля?
Погледът му се плъзна по тялото ми от глава до пети.
— Не мисля, че трябва да се притесняваме за това.
Не можах да се сдържа и го ощипах.
— Внимавай — тихо ме предупреди той, — може да си помислят, че флиртуваме.
Дощя ми се здравата да се изритам, понеже точно това правехме. Обаче вината не беше моя, а на Пач. Близо до него изпитвах необикновено противоречиви желания — част от мен искаше да избяга от него и да се разкрещи „Пожар!“, а друга, по-безразсъдна част искаше да види колко близо мога да се доближа, без да… пламна.
— Една игра на билярд? — подмами ме той.
— Тук съм с друг.
— Тръгвай към масите за билярд, аз ще се погрижа.
Скръстих ръце с надеждата да изглеждам строга и малко ядосана, но в същото време се наложи да прехапя устни, за да обуздая една малко по-положителна реакция.
— Какво ще правиш? Ще се биеш с Елиът?
— Ако се наложи.
Бях сигурна, че се шегува. Почти.
— Една маса за билярд току-що се освободи. Върви да я заемеш.
Предизвиквам… те…
Замръзнах.
— Как го направи?
Той не отрече веднага и аз усетих да ме обзема паника. Случваше се наистина. Той прекрасно знаеше какво прави. Дланите ми се изпотиха.
— Как го направи? — повторих.
— Кое? — усмихна се Пач лукаво.
— Недей! — предупредих го. — Не се преструвай, че не го правиш.
Той облегна рамо на игралния автомат и сведе поглед към мен.
— Кажи ми какво подозираш, че правя.
— Мислите ми…
— Какво за тях?
— Престани, Пач.
Той се огледа театрално.
— Да не искаш да кажеш, че ти чета мислите? Нали разбираш колко налудничаво звучи?
Преглътнах мъчително и заявих възможно най-спокойно:
— Плашиш ме и не съм сигурна, че е добре да общувам с теб.
— Бих могъл да променя мнението ти.
— Но-о-о-ра! — надвика Ви гълчавата и електронното пиукане на автоматите.
— Среща на „Архангела“ — каза Пач.
Отстъпих назад и инстинктивно отвърнах:
— Не.
Пач застана зад мен и по гръбнака ми се плъзна ледена тръпка.
— Ще те чакам — прошепна ми той в ухото. И излезе от игралната зала.
Осма глава
Върнах се при джагите като в студена мъгла. Елиът се беше привел над масата със съсредоточено и настървено от спортна злоба лице. Ви пищеше и се смееше. Джулс все още го нямаше.
Ви откъсна поглед от играта.
— Е? Какво стана? Какво ти каза?
— Нищо. Помолих го да не ни притеснява и той си тръгна. — Гласът ми звучеше безизразно.
— Като че ли не си тръгна сърдит — отбеляза Елиът, — думите ти явно са свършили работа.
— Жалко — отбеляза Ви, — надявах се на малко вълнение.
— Готова ли си за игра? — попита Елиът. — Вече ми се яде трудно спечелена пица.