Къде отиде тя
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Къде отиде тя». Краткое содержание книги:
Накрая бях принуден да се откажа и да се спотая край стъпалата пред някаква църква. Хората се трупаха зад мен по стълбището, притискайки се напред, за да не изпуснат началото на шествието, нетърпеливи да видят процесията, която вече се задаваше по Колидж стрийт откъм една странична улица. Начело яздеха четирима конници с брони като римски войници; зад тях пристъпваше редица от мъже с разпокъсани туники, с вързани ръце и с омотано около кръстовете им дълго, влачещо се по паважа въже. За миг си помислих, че съм попаднал на снимачна площадка, толкова не на място изглеждаше това зрелище на фона на магазините, кафенетата и ресторантите в Малката Италия. Един от конете се подплаши и препречи част от уличното платно веднага след завоя, после изцвили и се дръпна назад, но някакъв мъж, въпреки че бе в елегантен костюм, се притече на помощ и успя да го успокои, след което процесията продължи.
Едва сега се досетих, че днес бе Разпети петък и че по улиците се разиграват сцени от Страстната седмица. Бях гледал нещо подобно още в Италия като дете. И внезапно ме връхлетяха спомените, живи, като че ли всичко това се бе разиграло вчера: миризмата на конете, разнасяща се сред въздуха, тропането на копитата по паважа. В града на баща ми подобна процесия завършваше извън града, на един ветровит хълм над гробището. Още помнех покъртителната сцена с полуголия Исус, завързан с въже към кръста, издигащ се на хълма. Не можеше, не трябваше сега тук отново да възпроизвеждат тази варварска сцена. Но инсценировката продължаваше неумолимо своя предизвестен ход, спазваща всички подробности, включително групата задъхани мъже, вдигащи кръста, за да го закрепят в дупката, или Исус, изпотен и приведен почти до паважа.
Премина първата група от осъдените. Зад тях се появи малоброен духов оркестър и хор от по-възрастни жени, всичките в черно като вдовици, като анахронична селска група на фона на още по-големия анахронизъм на процесията от сурово смръщени римски войници. Следваха много деца, облечени като ангели, групичките на най-окаяните бедняци и парии, подвижни платформи, още хорове, още оркестри. На тези платформи се изобразяваха като живи картини спирките на Исус по пътя му с кръста на рамо към лобното му място — осъждането му на смърт, срещата с Богородица, сцената с Вероника, която с косите си избърсва святото му лице.
После се показаха още осъдени, понесли своите кръстове, с разкъсани одежди, за да се виждат оголените им меса. И чак сега се появи и Той. Исус. Пред него крачеха трима войници, с копия в ръце, които често се обръщаха назад, за да го налагат с камшиците си и в същото време да удържат напора на оплакващите го жени и деца, напиращи от тротоарите да разкъсат барикадите покрай бордюра. Изглеждаше доста особен, леко оплешивявал под трънения венец, със спокойни и най-обикновени черти като някой работник от местните фабрики или строител от строежите, ала въпреки това от него се излъчваше нещо странно, нещо покоряващо. Кръстът му беше от две яки, тежки, грубо одялани греди, скрепени с въже. Наистина изглеждаше измъчен, както се бе прегърбил под тежестта му. Мускулите му бяха опънати до скъсване, а пък лицето му — цялото в пот. До мен бе застанало едно момиче, стори ми се, че нямаше повече от шестнадесет години, което веднага започна да се кръсти усърдно и аз останах поразен от толкова дълбоката религиозна вяра в едно толкова младо създание.
Точно на пресечката с Грейс стрийт Исус рухна като подкосен. Тълпата наоколо отчаяно ахна. Някои от жените, вървящи след него, се втурнаха да му помагат да се надигне, но войниците грубо ги изтласкаха назад. Тълпата с нямо удивление гледаше как Исус отново се изправи, макар и с много мъка, за да се затътри напред, смазан от тежестта на кръста. При падането му власеницата му се бе разкъсала. По краищата й се виждаха петна от асфалта, а едното му коляно се бе разкървавило. Успя да направи още няколко колебливи крачки и отново рухна, само че този път се просна на паважа в цял ръст. Още веднъж жените отзад политнаха към него, вайкащи се, шумно оплаквайки го; ала стражите и сега ги отблъснаха грубо назад. Тълпата настръхна, ревностна да не изпусне нещо от ставащото, та още по-яко се притисна към барикадите. За миг всичко изглеждаше напълно реално: и разплаканите жени, и натиска на тълпата, и Исус, проснат на асфалта сред следите от автомобилните гуми, които до вчера фучаха по Колидж стрийт.