Границата

целия жилищен комплекс следваше да бъде евакуиран и обкръжен с жълта лента

като негоден за живеене, но просяците нямат право ни избор.

Оливия Куинтеро разгледа дъската, поставена помежду им на издрасканата маса.

До креслото й беше облегната пушка. Заради проливния дъжд тази нощ сиваците не

бяха дошли. Биха могли да нападнат и призори, но за момента беше спокойно.

Оливия имаше нужда от сън, но Дейв я беше помолил да се присъедини към тях с

доктора и за нея играта беше начин да се отпусне поне малко. Прецени, че най-

добрата й възможност е да добави Ъ и Т към пак“. Избра си две нови плочки –Д и

празна. Попита Джей Ди:

- Какво мислиш за версията на пациента ти? За това, че Итън е бил мъртъв?

- Мисля, че човекът е бил под напрежение и е пропуснал да забележи

сърцебиенето и наличието на пулс.

- Може и така да е. Но след онова, което ми каза в кабинета си... за синините. Ти

смяташе, че момчето е ударено от взривна вълна и трябва да е мъртво. Нали така?

- Не се изразих точно така.

- Нямаше и нужда... - Оливия се обърна да проследи как Дейв слага Г пред

„ребло“. - Знам какво искаше да кажеш. Доколкото си спомням, беше изумен, че

няма поне масивни вътрешни наранявания и че изобщо стои на краката си... - тя се

облегна по-удобно, за да вижда лицата и на двамата. - Дейв, а ти какво мислиш?

Дейв не бързаше да отговори. Гледаше Джей Ди да изписва „из“ пред „вади“.

След това каза, без да поглежда към Оливия:

- Не съм сигурен, че Итън е точно това, което виждаме в него. Не знам какво, по

дяволите, би могъл да бъде, но бих казал... че ако наистина е предизвикал трусовете...

някак... с помощта на сила, която не...

- Невъзможно! - намръщи се докторът.

- Така ли? - Дейв отпи от собствената си чаша с вода. - Виж какво точно знаем за

света напоследък? В какво можем да бъдем сигурни? Всичко, станало през

последните две години... то противоречи на онова, в което хората са вярвали цял

живот. А и сиваците... мутират толкова бързо. Кой изобщо би си помислил, че е

възможно? То и не би било без извънземните. Без онова, каквото и да е то, с което са

заразили света. Добре... - той обърна стола си така, че да гледа доктора право в

лицето. - Ами ако... Итън е нещо различно. Може би експеримент, направен от

горгоните или мъглявите...

- Кръвта му не кипна - напомни му Джей Ди.

- Така си е, но все пак... нещо различно. Нещо по-развито.

- Не-човек ли? - попита Оливия. - Прилича на момче, но не е, така ли?

- Не знам. Просто се опитвам да...

- Да се самонавиеш да вярваш, че Итън Гейнс е дошъл и „Пантър Ридж“ да ни

спаси, това ли е то? - Джей Ди вдигна белите си вежди. - Да ни достави могъщи

трусове, та да не ни изядат живи сиваците? Ако е така, дори Итън трябва да е наясно,

че още един подобен трус и „Пантър Ридж“ ще стане на купчина отломки.