Сенките

- Жени? Я, чакай... ще приемат и жени?

- Направо не е за вярване, нали? Това е нечувано.

Парадайз отново прочете цялото писмо, по-внимателно от първия път. Няколко особено важни израза й се набиха на очи: свободни тестове за тренировъчната програма. Жени и цивилни са поканени да преминат теста за физическа годност, необходим за приема. Обучението се води лично от братята. Такса? Нямаше такава.

- Какво си мислят? - измърмори Пейтън. - Така де, уж това трябваше да е само за синове на глимерата.

- Очевидно вече не е така.

Пейтън се впусна в тирада за нежния пол и традиционните роли у дома и на бойното поле, а Парадайз се облегна в коженото кресло. До нея цепениците, грижливо подредени от догена на имението, припукваха с оранжеви пламъци в мраморната камина и излъчваха топлина, която сгряваше едната половина на лицето и тялото й. Цялата библиотека на баща й грееше е жълта светлина, полиран махагон и златните букви върху гръбчетата на колекцията му от първи издания.

Имението, в което живееха, бе едно от най-великолепните в Колдуел, с още. четиресет стаи, обзаведени също толкова великолепно: прекрасна коприна се спускаше пред прозорците с витражни стъкла. Пищни персийски килими застилаха полирани подове. Маслени портрети на предшествениците им висяха над бюфети и полици над камини. Всяко ястие, приготвено и поднесено от многобройната прислуга, се сервираше в изящен порцелан.

Парадайз от дълги години живееше тук заедно с баща си, а различни дами от глимерата я обучаваха във всичко онова, което увеличаваше Шансовете на една аристократка да се омъжи: Как да се облича. Как да забавлява. Как да се държи. Как да бъде домакинята на голямо имение.

И каква беше крайната цел? Тържеството по представянето й в обществото, което беше отложено, също като тренировъчната програма на Братството, заради нападенията преди две години.

Разбира се, плановете за нея най-вероятно отново щяха да бъдат задвижени. Оцелелите членове на аристокрацията най-сетне се бяха завърнали в Колдуел от своите скривалища и тъй като тя беше пълнолетна (бяха минали поне четири години от преобразяването й), беше време да си намери мъж.

Господи, побиваха я тръпки само като си помислеше за това...

- Ехо? - повика я Пейтън. - Там ли си?

- Да, извинявай. - Парадайз отдалечи слушалката от ухото си, когато от другата страна се разнесе силно шумолене. - Какво правиш?

- Отварям си пакет чипс. - Хрус. Мляс. - О, мамка му, страхотен е...

- Е, какво искаше да кажеш?

- Все още ми остават петнайсетина грама. Ще ги довърша заедно с чипса. След това вероятно ще си легна...

- Не, за тренировъчната програма.

- Баща ми вече ми съобщи, че отивам. Все едно. Бездруго през последните три години не правя нищо особено. Щях да се запиша, когато за първи път отвориха мястото, но... е, спомняш си какво се случи.

- Аха, и ще е най-добре да престанеш да пушиш. На тях никак няма да им хареса.

- Онова, което не знаят, не може да ги вбеси. Освен това имам права, осигурени ми от Първата поправка.