Сенките
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #13
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Сенките». Краткое содержание книги:
По дяволите, Трез не искаше никоя от тях да се разболее, но защо точно Селена? От всички Избраници, в цялата история на расата, защо именно Селена бе измежду онези, които бяха покосени твърде рано?
И какъв ужасен начин да умреш. Вкочанен в собственото си тяло, неспособен да говориш, пленен в един чезнещ затвор, докато всичко около теб потъва в мрак и...
Трез затвори очи.
По дяволите, ами ако тя не го искаше до себе си? Той се беше обвързал, така беше, и всички се отнасяха към него с уважението, което би получил един обвързан мъж в подобна ситуация, макар да се чудеха как бе станало, без те да разберат.
Проблемът е, че двамата със Селена не бяха обвързани. Не бяха двойка. Дори не се срещаха.
По дяволите, от месеци насам не бяха прекарали и две минути заедно...
- Трез?
Той се сепна и отвори очи. Доктор Джейн стоеше пред него, тъмнозелените й очи бяха будни и мрачни.
- Прегледах снимките.
Трез се прокашля.
- Може би останалите биха искали да присъстват?
По дяволите, дали не би трябвало да се отдръпне, та Кормия или някой друг да улови ръката й? Дали би било по-добре така? Би било непоносимо за тялото и за душата му, ала тук не ставаше дума за него.
В стаята влязоха сумати народ, повече, отколкото бяха излезли, и той кимна на Тор, Куин и Блей... и се зарадва, че и Лейла беше тук, заедно с Кормия и Фюри. Заповяда си да се изправи и понечи да се отдръпне, но Примейлът се приближи и отново го бутна да седне.
- Остани на мястото си - заяви той, като стисна рамото му. -Ти си точно там, където трябва да бъдеш.
От гърлото на Трез се откъсна хриплив звук. Най-доброто, на което беше способен в момента.
Доктор Джейн се прокашля.
- Никога не съм виждала нещо подобно. - Тя извика някакъв образ върху големия монитор до бюрото. - Сякаш ставите са се превърнали в плътни кости.
Черно-бялата снимка беше на онова, което трябва да е коляното на Селена, и доктор Джейн посочи няколко места е върха на сребърната си химикалка.
- На рентгеновите снимки костите имат бял и бледосив цвят, а съединителната тъкан, като сухожилия и лигаменти, не предлагат такъв контраст. Тук... - Тя описа кръгче около ставата. -Би трябвало да има тъмни петна между капачката и бедрената кост. Вместо това има само... плътна кост. Същото е със ставите на стъпалата, на лактите...
Върху екрана се сменяха снимки, една след друга, а Трез бе в състояние единствено да клати глава. Сякаш някой беше налял цимент във всичките й стави.
- Особено притеснително е това. - Появи се нов образ. - Ръката й. За разлика от другите крайници, тук костната тъкан като че ли е започнала да се разпространява и в мускулите. Ако това продължи, цялото й тяло...
- Камък - прошепна Трез.
О, господи, онези мраморни статуи на мястото, където я беше намерил. Не беше двор... а гробище. Пълно с жените, които бяха страдали и умрели от същото.
- Единственото, за което съм чувала, което се доближава поне малко до това, е човешка болест, наречена прогресивна осифицираща фибродисплазия. Изключително рядко генетично заболяване, при което в мускулите и сухожилията се появява костно вещество. С течение на времето то води до пълно ограничаване на движенията... дотам, че пациентите трябва да си наберат поза, в която искат да останат. Появата на костен растеж се случва спорадично и може да бъде предизвикана от травма или вирус, или да бъде напълно спонтанна. Не съществува лечение, а хирургичното премахване на костната тъкан допълнително засилва появата й. Случващото се със Селена прилича на това... само че при нея то като че ли е станало в цялото тяло едновременно.
Трез се обърна към двете здрави Избраници в стаята.
- Някога било ли е лекувано? Когато и да било в миналото някой опитал ли се е да сложи край на това?
Лейла погледна към Кормия и тя отговори:
- Всичко, което можехме да направим, бе да се молим. Ала пристъпите продължаваха.
- Значи, това е... нещо като пристъп? - попита доктор Джейн. - Не е краят?
- Не знам колко такива е преживяла вече. - Кормия избърса една сълза от бузата си. - Обикновено има поредица от тях преди последния, от който не се съвземат.
Доктор Джейн се намръщи.
- Значи, сковаността отминава? Как?
- Не знам.
- Никоя от вас ли нямаше представа, че тя е болна? - попита Трез Избраниците.
- Никой не знаеше. - Кормия се облегна на своя хелрен, сякаш се нуждаеше от подкрепата му. - Но ако съдя по състоянието й в момента, бих казала, че е към края на заболяването. Доколкото знам, първоначалните пристъпи засягат само чаеги от тялото. Не, цялото, както при нея.