Сенките

- Извинявайте, но не ви ли чух да говорите за Селена?

Ай Ем остави иконома да се заеме с това и се отправи към тайната врата под голямото стълбище. Изобщо не се учуди, когато останалите го последваха.

Докато въвеждаше кода, иззвъня телефон.

- Пак ли е твоят? - попита Куин.

Лейла прекъсна обаждането.

- Просто някакъв човек, набрал грешния номер.

- Искаш ли Ви да го блокира?

- О, не е нужно да го занимаваме.

- Дай ми го, аз ще се...

Лейла прибра тйлефона в гънките на робата си.

- Няма да се обадят отново. Да вървим.

Разнесе се,тихо пиукане, Ай Ем отвори вратата и те заслизаха по неголямото стълбище, отвеждащо до втора заключена врата. От другата й страна се намираше подземният тунел, който свързваше имението с тренировъчния център, а след това и с Дупката, където живееха Ви и Бъч заедно с жените си.

С всяка крачка в тунела с бетонни стени и нисък таван раменете на Ай Ем все повече се напрягаха, мускулите на гърба му се обтягаха така, че болката стигаше чак до слепоочията му.

Когато влязоха в офиса, Тор вдигна глава от компютъра.

- Днес сякаш има истински конгрес тук долу.

- Селена е болна - промълви Куин.

Братът се изправи.

- Какво? Та аз я видях само преди час. Канеше се да нахрани Лукас и...

Ето как в коридора излязоха пет чифта обувки.

Тренировъчният център беше огромно подземно помещение, в което имаше всичко: басейн с олимпийски размери, стрелбище, стая за тежести, помещения за индивидуални прегледи, напълно оборудвана фитнес зала, както и складове с екипировка и класни стаи, които се използваха в тренировъчната програма преди нападенията. Имаше също така болнична част с операционни и стаи за възстановяване... и именно натам се бяха насочили.

Това, че около затворената врата на манипулационната се беше скупчило малко множество, не беше добър знак: Фюри, Кормия, Рейдж и Вишъс очевидно бяха на режим притеснено чакане - крачеха напред-назад, взираха се в пода, потръпваха.

- О, слава богу - каза Фюри при вида на Ай Ем. - Трез ще се зарадва, че си тук. Опитвахме се да се свържем с теб.

Което вероятно обясняваше защо телефонът му беше звънял, само че той не му беше обърнал внимание, след като си тръгна от апартамента и отиде да потърси Трез в „сЕнКи“.

- Правят й рентгенови снимки - обясни Ви. - Затова сме тук. Трез отказа да се отдели от нея.

Лейла се намръщи.

- Защо са й снимки? Да не си е счупила...

Кормия се приближи до нея и улови ръцете й в своите. Каза й нещо тихичко, при което Лейла ахна и се олюля. Докато Куин я подкрепяше, Ай Ем реши, че каквото и да ставаше, той трябва да е там вътре.

- Няма да чакам - заяви и като пусна котарака на пода, отвори вратата.

В първия миг не бе сигурен какво вижда. Докато дебелата врата се затваряше беззвучно зад него, той се съсредоточи върху нещо, което приличаше на краката на маса върху кушетката за прегледи. Само дето... това беше Селена. Тънките й прасци и бедра бяха изкривени, разтворени неестествено и вкочанени под лош ъгъл, сякаш бе в плен на ужасна болка... и не само долната част на тялото й бе засегната. Положението на главата й беше ужасно, ръцете й бяха притиснати странно до гърдите, дори пръстите й бяха извити като ноктите на граблива птица.