По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
— Добър ден — поздрави съдържателят. — Какво ще обичате?
— Половинка от местната ви бира ще ми дойде добре — каза Себ, който обикновено не пиеше в работно време, но днес това бе част от работата.
Кръчмарят наля половин пинта „Рикин ИПА“ и я постави на бара.
— Един шилинг и шест пенса.
Половината от цената, която би платил в Лондон. Себ отпи глътка.
— Не е зле — каза той, преди да пусне първата си дълга топка. — Не е западна бира, но си я бива.
— Значи не сте тукашен? — попита кръчмарят.
— Не, от Глостършър съм. Там съм роден и там израснах — каза Себ и отпи втора глътка.
— И какво ви води в Шифнал?
— Фирмата ми отваря клон в Шрусбъри и жена ми няма да се съгласи да се преместим, докато не намеря къща в района.
— Случайно да играете крикет?
— Първи батер съм за „Съмърсет Страглърс“. Още една причина да не си падам по местенето.
— Имаме сравнително свестен отбор, но винаги се оглеждаме за нови таланти.
Себ посочи снимката зад бара.
— Вие ли сте онзи с купата?
— Да. Петдесет и първа. Тогава бях с петнайсетина години по-млад и с около двайсет и пет кила по-лек. Спечелихме купата на графството за първи и, уви, за последен път, макар че миналата година стигнахме до полуфиналите.
Време беше за втора дълга топка.
— Ако реша да купя къща в района, към кого бихте ми предложили да се обърна?
— В Шифнал имаме само един горе-долу свестен агент, Чарли Уоткинс, вратарят ми. Ще намерите офиса му нагоре на Хай Стрийт, няма как до го пропуснете.
— Е, значи ще ида да побъбря с мистър Уоткинс, след което ще се върна да хапна нещо.
— Днешният специалитет е стек и пай с бъбреци — каза кръчмарят и се потупа по шкембето.
— До скоро — каза Себ, след като допи бирата.
Не беше трудно да открие Хай Стрийт и „Имоти Уоткинс“, чиято крещяща табела се поклащаше на ветреца. Без да бърза, Себ разгледа какво се предлага на витрината. Цените варираха от няколкостотин до дванайсет хиляди паунда, така че как бе възможно нещо в района да струва милион и шестстотин хиляди?
Отвори вратата, при което зазвъня звънче, и когато влезе, младият мъж зад бюрото вдигна глава.
— Мистър Уоткинс тук ли е? — попита Себ.
— В момента е с клиент, но едва ли ще се забави — отвърна онзи. В същото време вратата зад него се отвори и от нея излязоха двама мъже.
— Документите ще са готови най-късно до понеделник, така че ако уредите депозита с адвоката си, ще можем да задвижим нещата — каза по-възрастният мъж, докато отваряше вратата на клиента си.
— Този джентълмен иска да ви види, мистър Уоткинс — каза младият мъж зад бюрото.
— Добро утро — поздрави Уоткинс и протегна ръка. — Заповядайте в кабинета ми.
Отвори вратата и въведе потенциалния си клиент вътре.
Себ влезе в малка стаичка с двойно бюро и три стола. На стените имаше снимки на минали триумфи, всеки отбелязан с червен стикер ПРОДАДЕНО. Погледът на Себ се спря върху голям имот с няколко акра земя. Искаше Уоткинс бързо да разбере от коя част от пазара се интересува. На лицето на агента се появи топла усмивка.
— От подобни имоти ли се интересувате?
— Иска ми се да намеря голяма провинциална къща с няколко акра обработваема земя около нея — каза Себ, докато се настаняваше срещу Уоткинс.
— Боя се, че подобни имоти не излизат често на пазара. Но имам едно-две неща, които биха ви заинтересували. — Посегна назад, отвори единствения шкаф и извади от него три папки. — Но трябва да ви предупредя, сър, че цените скочиха до небето след решението на правителството да даде данъчни облекчения на всеки, който инвестира в обработваема земя.
Себ не коментира и Уоткинс отвори първата папка.
— Асгарт Фарм се намира на границата с Уелс, седемстотин акра, предимно обработваема, с великолепно викторианско имение… нуждаещо се от малко ремонт — добави неохотно той.
— И каква е цената?
— Триста и двайсет хиляди — каза Уоткинс, докато му подаваше брошурата, след което побърза да добави: — Или най-близката предложена сума.
Себ поклати глава.
— Надявах се на нещо с поне хиляда акра.
Очите на Уоткинс светнаха, сякаш е ударил джакпота.
— Има един отличен имот, който излезе наскоро на пазара, но аз съм само подагент и, за съжаление, офертите се приемат до пет часа в петък.