По-силно от меча

— Мога да ви кажа това-онова за този имот.

В този момент жена му излезе от кухнята.

— Цената ми се струва малко завишена — каза Себ, хвърляйки третата си дълга топка.

— И аз бих казал същото — съгласи се Рамзи. — Само преди пет години цената на имота беше триста хиляди и дори тогава младият мистър Колингуд не успя да го пробута.

— Вероятно причината е в новата данъчна политика — предположи Себ.

— Това не обяснява цената, която чувам.

— Може собственикът да е вкарал земята в регулация и да има право да строи жилищни сгради или някой от онези индустриални паркове, по които правителството си пада толкова много.

— Няма начин — заяви мисис Рамзи. — Общината може и да няма никаква власт, но от Окръжния съвет ни информират, ако искат да строят каквото и да било, от барака до многоетажен паркинг. Още от Магна Харта[4] имаме право да подадем възражение в рамките на деветдесет дни. Не че след това ни обръщат внимание.

— В такъв случай там трябва да има петрол, злато или някое изгубено съкровище на фараоните — засмя се Себ, уж за да разведри обстановката.

— Чувал съм и по-шантави предположения — каза Рамзи. — Римски монети за милиони, заровено имане. Но любимата ми история е, че Колингуд били обирджии на влакове и заравяли награбеното в Шифнал Фарм.

— Не забравяй — каза мисис Рамзи, докато носеше стека и пая с бъбреци, — че мистър Суон твърди, че знае много добре защо цената е скочила, но няма да каже на никого, освен ако не направи щедро дарение на училищния му театър.

— Мистър Суон ли? — каза Себ, докато вземаше ножа и вилицата.

— Беше директор на местното средно училище. Пенсионира се преди няколко години и сега се е посветил на събиране на пари за училищния театър. Малко е смахнат по идеята, ако питате мен.

— Мислите ли, че ще успеем да бием южноафриканците? — попита Себ, който вече бе получил нужната му информация и чакаше удобен момент да продължи нататък.

— М. Дж. К. Смит ще се озори здравата с тях — каза барманът, — но ако питате мен…

Себ отпи от бирата и огледа внимателно кои части от стека и пая са годни за ядене. Спря се на препечената коричка и продължи да слуша възгледите на съдържателя за всичко: от това, че „Бийтълс“ са наградени с Ордена на Британската империя („Заради Харолд Уилсън[5] и гласовете на младите“) до възможността американците да пратят човек на Луната ("Какъв е смисълът?").

Когато в кръчмата влезе шумна група клиенти, а Рамзи се разсея, Себ остави половин крона на бара и се измъкна. Щом излезе на улицата, попита една жена, която водеше за ръка малко момченце, къде се намира средното училище.

— На половин миля нагоре по улицата — каза тя. — Няма как да го пропуснете.

Пътят му се стори по-скоро цяла миля. Но определено нямаше как да пропусне огромната викторианска сграда от червени тухли, на която Джон Бетжеман[6] би се възхитил.