По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
— Понякога се чудя защо с баща ти пръснахме толкова пари, за да те образоваме. Какво лошо би могъл да стори Нолс?
— Разполага с информация, която може да срине компанията.
— Няма да посмее да разгласи инцидента. Направи ли го, никога няма да си намери работа в Сити.
— Не е нужно да го разгласява. Достатъчно е да обядва в клуба си с Алекс Фишър и след половин час лейди Вирджиния ще научи и най-малката подробност от онова, което се е случило в действителност онази нощ. И можеш да си сигурна, че ще запази най-сензационните моменти за съдебната зала, защото така ще срине не само теб, но и компанията. Мисля, че трябва да се смириш малко, майко, ако не искаш да прекарваш всеки ден в чудене кога бомбата най-сетне ще падне отгоре ти.
— Но Нолс вече ясно даде да се разбере, че ако Мелър не стане директор, ще напусне борда.
— В такъв случай на Мелър ще трябва да се предложи място в борда.
— Само през трупа ми.
— Ти го каза, майко, не аз.
Чук, чук. Чук. Хари отвори очи. Чук. Чук. Чук. На вратата ли се чукаше, или беше просто някакъв шум отвън? Чук, чук, чук. Определено се чукаше на вратата. И в чукането имаше настоятелност, която намекваше, че човекът от другата страна няма намерение да се отказва. Чук. Чук. Чук. Хари с неохота стъпи на студения линолеум, навлече халата и се затътри към вратата.
Макар да се изненада, когато отвори, се опита да не го покаже.
— Здрасти, Хари — каза зноен глас.
Хари се взираше невярващо в момичето, в което се беше влюбил преди двайсет години. Пред него стоеше абсолютно копие на Ема на двайсет — млада жена в палто от самур, под което май нямаше нищо друго. В едната си ръка държеше цигара, а в другата бутилка шампанско. "Хитри руснаци", помисли си Хари.
— Аз съм Алина — измърка тя и го погали по ръката. — С нетърпение очаквах да се запознаем.
— Мисля, че сте объркали стаята — каза Хари.
— Не, не мисля — отвърна Алина и се опита да се промъкне покрай него, но Хари не помръдна от мястото си, препречвайки ѝ пътя.
— Аз съм наградата ти за великолепната ти реч, Хари. Обещах на председателя, че ще те даря с нощ, която никога няма да забравиш.
— Вече го постигнахте — каза Хари и се зачуди за кой ли точно председател работи Алина.
— Не мога ли да направя нещо за теб. Хари?
— Нищо, за което да се сещам. Все пак благодарете на господарите си и им кажете, че просто не проявявам интерес.
Алина го погледна разочаровано.
— Може би момчета?
— Не. Благодаря.
— Пари? — предположи тя.
— Много мило. Но си имам достатъчно.
— С нищо ли не мога да те изкуся?
— Е. След като го споменахте, има нещо, което съм искал винаги, и ако господарите ви могат да ми го осигурят, аз съм техният човек.
— И какво е то. Хари? — попита тя и в гласа ѝ за първи път се прокрадна надежда.
— Нобеловата награда за литература.
Алина го погледна объркано. Хари не се стърпя, наведе се и я целуна по бузите, сякаш е любимата му леля. После затвори вратата и се мушна под завивката.
— Проклети жени — промърмори сърдито, неспособен да мигне.
— Търси ви някой си мистър Вон, мистър Клифтън — каза телефонистката. — Казва, че трябва спешно да говори с мистър Слоун, но той е на конференция в Йорк и ще се върне едва в петък.
— Свържете се със секретарката му и я помолете тя да поеме разговора.
— Сара не вдига телефона, мистър Клифтън. Мисля, че още не се е върнала от обедна почивка.
— Добре, свържете ме — с неохота рече Себ. — Добро утро, мистър Вон, с какво мога да ви помогна?
_ Аз съм старши съдружник от агенция за недвижими имоти "Савилс“ —каза Вон. — Трябва спешно да говоря с мистър Слоун.
— Не може ли да почака до петък?
— Не. Пред себе си имам две други оферти за Шифнал Фарм в Шропшър и тъй като наддаването приключва в петък, трябва да знам дали мистър Слоун все още проявява интерес.
— Ако ме запознаете с подробностите, мистър Вон, ще ги прегледам веднага — кача Себ и взе химикалката си.
— Ако обичате, предайте на мистър Слоун, че мистър Колингуд ще се радва да приеме офертата му за милион и шестстотин хиляди паунда, което означава, че трябва да имам депозит на същата сума до пет часа в петък, ако той все още се надява да спечели сделката.
— Милион и шестстотин хиляди — повтори Себ. Не беше сигурен, че е чул вярно сумата.
— Да. Разбира се. Това включва всичките хиляда акра, както и къщата.