По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
— Разбира се — каза Себ. — Ще уведомя мистър Слоун веднага щом се обади.
Себ затвори телефона. Сумата беше по-голяма от всяка сделка, в която беше участвал за лондонски имот, та какво оставаше за ферма в Шропшър. Реши да направи справка при секретарката на Слоун и отиде в кабинета ѝ. Сара тъкмо окачваше палтото си.
— Добър ден, мистър Клифтън. Какво има?
— Трябва да видя папката на Колингуд, за да запозная мистър Слоун с някои подробности, когато се обади.
Сара го погледна озадачено.
— Този клиент не ми говори нищо. Но все пак ще проверя.
Отвори съответния шкаф. Прегледа папките на буква К и каза:
— Той не е от клиентите на мистър Слоун. Трябва да е някаква грешка.
— Опитайте да потърсите Шифнал Фарм — подкани я Себ.
Сара отвори друг шкаф. Но отново поклати глава.
— Сигурно грешката е моя — рече Себ и добави, докато тя затваряше шкафа: — По-добре не казвайте на мистър Слоун.
Върна се в кабинета си. Затвори вратата и се замисли за разговора си с мистър Вон, след което вдигна телефона и се обади на "Справки".
Когато най-сетне му отговориха, попита за мистър Колингуд от Шифнал Фарм в Шропшър. Мина известно време преди операторът да се обади отново. — Мистър Д. Колингуд, Шифнал Фарм. Шифнал?
— Трябва да е същият. Можете ли да ми дадете номера му?
— Съжалявам, сър. Извън публичния указател е.
— Спешно е.
— Възможно е, сър, но нямам право при никакви обстоятелства да давам номера извън публичния указател.
Връзката прекъсна.
Себ се поколеба за момент, вдигна отново телефона и набра вътрешен номер.
— Кабинетът на председателя — каза познат глас. — Рейчъл, трябват ми петнайсет минути с шефа.
— Пет и четирийсет и пет, но не повече от петнайсет минути, защото има среща със заместник-председателя в шест, а мистър Бюканан никога не закъснява.
Ролс-ройсът с британски знаменца чакаше пред хотел "Маджестик" много преди Хари да слезе във фоайето в осем без десет. Двамата мъже от снощи стояха оклюмали в ъгъла и се преструваха, че не го забелязват. Хари се зачуди дали изобщо спят.
Хари не се сдържа и леко се поклони за сбогом на агентите, преди да излезе от хотела с гръмкото име, зад което нямаше нищо. Шофьорът му отвори задната врата. Хари се настани и се замисли за другата причина, поради която беше дошъл в Москва.
Колата потегли по шибаните от дъжда улици на столицата и мина покрай невероятно красивата катедрала. Св. Василий" в южния край на Червения площад. Пресякоха река Москва, завиха наляво и след малко пред тях се отвори порталът на британското посолство, разделяйки кралския герб на две. Шофьорът продължи навътре и спря пред главния вход. Хари бе впечатлен. Над него се извисяваше истински палат, достоен за цар: напомняше на посетителите за миналото на Британската империя, а не за принизения статут на страната в следвоенния свят.
Следващата изненада беше, че посланикът го очакваше лично на стъпалата на посолството.
— Добро утро, мистър Клифтън — каза сър Хъмфри Тревелян, докато Хари слизаше от колата.
— Добро утро, ваше превъзходителство — каза Хари и двамата си стиснаха ръцете — което бе напълно подходящо, тъй като двамата бяха на път да приключат сделка.
Посланикът го въведе в огромна кръгла зала, в която имаше статуя на кралица Виктория в цял ръст, както и портрет на праправнучката ѝ.
— Тази сутрин няма да четете „Таймс“ —каза Тревелян, — но мога да ви кажа, че речта ви на конференцията май е имала желания ефект.
— Да се надяваме — отвърна Хари. — Но ще се убедя едва след като Бабаков бъде освободен.
— Това може да отнеме малко повече време — предупреди го посланикът. — Съветите не са прочути с експедитивността си, особено ако идеята не е тяхна. Няма да е зле да се подготвите за дълга игра. Все пак не се обезсърчавайте, защото в Политбюро определено са изненадани от подкрепата, която получихте от международната общност. Другата страна на тази монета обаче е, че вече се смятате за… персона нон грата.
Посланикът поведе госта си по мраморен коридор, украсен с портрети на британски монарси, които не бяха имали участта на руските си роднини. Двама прислужници отвориха високата до тавана врата още преди посланикът и Хари да я доближат и сър Хъмфри Тревелян влезе в кабинета си, настани се зад голямото си празно бюро и даде знак на Хари да седне срещу него.
— Наредих да не ни безпокоят — каза Тревелян, докато избираше ключ от ключодържател и отключваше чекмеджето на бюрото си.
Извади една папка, извади от нея един-единствен лист и го връчи на Хари.