По-силно от меча
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #5
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «По-силно от меча». Краткое содержание книги:
Когато посещава издателя си в Ню Йорк, Хари Клифтън научава, че е бил избран за президент на Асоциацията на английските писатели и незабавно започва кампания за освобождаването на писателя Анатолий Бабаков. Престъплението на Бабаков е, че е написал книга под заглавие Чичо Джо, унищожително свидетелство за това какво е да работиш за Сталин. Хари е така твърдо решен да постигне освобождаването на Бабаков, че излага собствения си живот на риск. Съпругата му Ема, която е начело на Барингтън Шипинг, е изправена пред последиците от атаката на ИРА срещу Бъкингам. Някои членове на борда смятат, че тя трябва да подаде оставка.
Сър Джайлс Барингтън е вече министър и изглежда готов за още по-важен пост.
В Лондон синът на Хари и Ема — Себастиан, бързо си изгражда име в банка Фартингс и предлага брак на красивата млада американка Саманта. Но презреният Ейдриън Слоун няма да спре пред нищо, за да премахне съперника си.
Завладяващата сага Хрониките на Клифтън на Джефри Арчър продължава. Спиращата дъха история на семейство Клифтън и семейство Барингтън продължава с характерните обрати, направили автора един от най-популярните писатели в света.
11
След като си даде сметка, че до понеделник сутринта е свободен, Себастиан започна да планира изненадващ уикенд за Саманта. Прекара сутринта в резервиране на места за влакове, самолети, хотели и дори провери работното време на Райксмузеум. Искаше уикендът в Амстердам да е идеален, така че когато излязоха от митническата проверка, не обърна внимание на табелите за влаковете и автобусите, а тръгна направо към такситата.
— Седрик явно е останал доволен, когато си открил какво е намислил Слоун — каза Сам, докато таксито се включваше в трафика на изхода от летището. — Какво предстои според теб?
— Предполагам, че Слоун ще бъде изхвърлен днес, някъде към пет следобед.
— Защо в пет?
— Защото се надява точно тогава да приключи сделката с фермата в Шифнал.
— В това има почти елемент на гръцка трагедия — каза Сам. — Е, значи с малко късмет Слоун няма да го има, когато се върнеш на работа в понеделник.
— Почти със сигурност, защото Седрик ми каза, че първата ми работа сутринта е да се явя в кабинета му.
— Мислиш ли, че ще получиш мястото на Слоун? — попита Сам, докато таксито излизаше на магистралата.
— Възможно е. Но по всяка вероятност ще е временно назначение, докато Седрик намери някой по-опитен.
— Но щом си успял да разплетеш историята с Шифнал, може и да не си направи труда да търси друг.
— Това също е възможно и не бих се изненадал, ако в понеделник ми се наложи отново да хващам влака за Шрусбъри. Не трябваше ли да завием наляво по колелото?
— Не. Надясно — разсмя се Сам. — Не забравяй, че сме на континента. — Тя се обърна към Себ, който се беше вкопчил в облегалката на предната седалка, и сложи ръка на коляното му. — Извинявай. Понякога забравям за онази ужасна катастрофа.
— Добре съм — каза Себ.
— Този мистър Суон ми харесва. Може би няма да е зле да го задържиш на твоя страна.
— Седрик е на същото мнение. И ако всичко се нареди, вероятно ще построи зала на училището му — каза Себ, докато влизаха в предградията.
— Предполагам, че ще отседнем в "Амстел"? — каза Сам, когато пред тях се появи луксозният петзвезден хотел край река Амстел.
— Не. Това ще трябва да почака, докато не стана шеф на банката. Дотогава ще се задоволим с еднозвездния "Пансион дьо Канал", популярен сред многообещаващите млади бизнесмени. Ето го.
Таксито вече спираше пред малък пансион, сврян между магазин за плодове и зеленчуци и индонезийски ресторант. Сам се усмихна и каза:
— Много по-добре е от "Амстел".
След като се регистрираха, Себ помъкна багажа им до горния етаж, тъй като пансионът нямаше нито асансьор, нито носач. Отключи вратата на стаята и запали лампата.
— Същински палат — заяви Сам.
Себ не можеше да повярва колко малка е стаята.
Едва имаше място да застанат прави от двете страни на двойното легло.
— Много съжалявам — рече той. — Така ми се искаше уикендът да е перфектен.
Сам го прегърна.
— Понякога си такъв глупчо… Уикендът е перфектен. Предпочитам да сме млади и многообещаващи. Така има нещо, което да очакваме с нетърпение.
Себ се просна на леглото.
— Аз знам какво очаквам с нетърпение.
— Посещение в Райксмузеум ли? — предположи Сам.
— Искали сте да ме видите? — каза Слоун, след като влезе в кабинета на председателя. Не изчака да му предложат да седне.
Седрик погледна шефа на отдел "Недвижими имоти". Но не се усмихна.
— Току-що приключих с четенето на месечния ви отчет.
— Две цяло и два процента ръст спрямо предишния месец — напомни му Слоун.
— Много впечатляващо. Но се питам дали не бихте се справили още по-добре, ако…
— Ако какво, господин председател? — рязко попита Слоун.
— Ако в отчета ви беше включена и Шифнал Фарм — каза Седрик и взе брошурата от бюрото си.
— Шифнал Фарм ли? Сигурен ли сте, че това е някой от моите имоти, а не на Клифтън? — попита Слоун и нервно докосна възела на вратовръзката си.
— Абсолютно сигурен съм, че е от вашите, Слоун. Не съм сигурен обаче дали е на банката.
— Накъде биете? — попита Слоун, който внезапно зае отбранителна позиция.
— Току-що говорих с Ралф Вон, старши съдружник в "Савилс". Той потвърди, че сте предложили милион и шестстотин хиляди за имота, като банката е гарант.
Слоун се размърда неспокойно.
— Напълно прав сте, господин председател, но тъй като сделката не е приключена, няма да получите всичките подробности, докато не ви пратя следващия си месечен отчет.
— Една от подробностите, която ще се наложи да ми обясните, е защо сметката е регистрирана на клиент в Цюрих.