Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Той паркира до къщата на Вали в „Хайт-Ашбъри“. Предната врата беше отворена както винаги. Всекидневната на партера бе празна, но засипана с остатъци от предишната нощ — кутии от пица, мръсни чаши от кафе, пълни пепелници и празни бирени бутилки.
Дейв се разочарова, че Вали не е буден. Искаше да говори с него за Дейзи Фарм. Реши да го събуди.
Изкачи се по стълбите. Къщата бе тиха. Възможно бе Вали да е станал по-рано и да е излязъл, без да почисти.
Вратата на спалнята бе затворена. Дейв почука и я отвори. Влезе и запя:
„Всички отиваме в Дейзи Фарм“, после млъкна.
Вали седеше в леглото, явно изненадан.
До него върху матрака лежеше Бийп.
За момент Дейв бе твърде изненадан, за да говори.
Вали започна:
— Хей, човече…
Стомахът на Дейв се обърна, все едно се движеше в асансьор, който слиза твърде бързо. Изпита пристъп на паническа безтегловност. Бийп беше в леглото с Вали. Усещаше, че губи почва под краката си. Той глупаво запита:
— Какво е това, мамка му?
— Нищо, човече…
Изненадата се превърна в гняв.
— Какво говориш? Та ти си в леглото с годеницата ми! Как може това да бъде нищо?
Бийп приседна. Косата й беше оплетена. Чаршафът се смъкна от гърдите й.
— Дейв, нека ти обясним — започна тя.
— Окей, обяснявай — рече той и скръсти ръце.
Тя се изправи. Беше гола и съвършената красота на тялото й показа на Дейв със силата на удар в лицето, че я е загубил. Идеше му да заплаче.
Бийп продължи:
— Да пием кафе…
— Без кафе — отсече Дейв. Говореше рязко, за да се спаси от унижението на сълзите. — Просто ми обясни.
— Нямам дрехи върху себе си!
— Понеже си се ебала с най-добрия приятел на годеника си.
Дейв откри, че гневните думи прикриваха болката му.
— Каза, че ще ми го обясниш. Очаквам това.
Бийп вдигна косата от лицето си.
— Виж сега, ревността не е на мода, нали така?
— И какво означава това?
— Обичам те и искам да се омъжа за теб, но харесвам и Вали, харесвам и това да съм в леглото с него, а пък любовта е свободна, нали така? Защо тогава да лъжем за това?
— Това ли е? — невярващо попита Дейв. — Това ли е твоето обяснение?
— По-кротко, човече, май още ме държи — обади се Вали.
— И двамата сте се друсали миналата нощ — така ли е станало?
Дейв изпита слаба надежда. Ако са го направили само веднъж…
— Тя те обича, човече. Просто си прекарва времето с мен, докато теб те няма, разбираш ли?
Надеждата на Дейв повяхна. Това не е единственият път. Вършеха го редовно.
Вали се изправи и нахлузи джинсите си.
— Краката ми стават по-големи нощно време — обяви той. — Странно.
Дейв не обърна внимание на упоените му приказки.
— Дори не казвате, че съжалявате — и двамата!
— Не съжаляваме — отговори Вали. — Искаше ни се и го направихме. Това не променя нищо. Никой вече не съблюдава верността. Всичко, от което се нуждаеш, е любов — не си ли разбрал тая песен?
Той съсредоточено загледа Дейв.
— Не знаеш ли, че имаш аура? Малко като ореол. По-рано не съм я забелязвал. Струва ми се, че е синя.
Дейв беше вземал ЛСД и знаеше, че има малка вероятност да измъкне нещо от Вали в това му състояние. Обърна се към Бийп, която май слизаше от облаците.
— Ти изпитваш ли съжаление?
— Не смятам, че сме извършили нещо нередно. Надраснала съм този начин на мислене.
— Значи би го направила отново?
— Дейв, не скъсвай с мен.
— Какво означава да скъсам? — ядосано произнесе Дейв. — Ние нямаме връзка. Ти се чукаш, с когото ти хареса. Живей така, ако искаш, но това не е брак.
— Трябва да зарежеш тези остарели идеи.
— Трябва да изляза от тази къща.
Гневът на Дейв се превръщаше в мъка. Той разбра, че е загубил Бийп — загубил я е заради наркотиците и свободната любов, заради хипи културата, която неговата музика е помогнала да се създаде.
— Трябва да се измъкна от теб.
Той се обърна.
— Не си тръгвай — настоя тя. — Моля те.