Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)

Нека тия много закъснели редове станат закъсняло отдаване на благодарност на онези кореспонденти. Без тия неколцина западни хора работата ми щеше да се забави с години.

А носели най-много у Стиг, той бил събрал у дома си цял склад. (Затуй по онова време рядко се мяркал у нас. Че се носи у Стиг — всеки знаел! Колкото повече чуждестранни кореспонденти знаели, толкова по-голяма била опасността от разгласа. Но — не разгласили! Нито тогава, нито после.

На 22 февруари станало известно, че съм заминал от Швейцария за Норвегия. И, то се знае, Стиг не можел да устиска да не замине затам, да не се срещне с мен за пръв път след екстернирането ми, да не сподели планове, въпроси, развоя на нещата.

Тогава Аля допуснала голяма грешка и насмалко не се провалила цялата отработена операция: изпратила ми по Стиг писмо. (Но нали всичко така ни се удаваше, при нашето изключително нахалство толкова дълго се удаваше, и тъкмо по Стиг! — самото това я подтиквало да продължи.) И все едно: главния разказ за развоя на нещата Стиг ще ми предаде устно. Трябвало да ми пише освен личното само: че няма да тръгне, докато не сколаса да спаси и скрие всичко (та да не я подканвам по телефона да потегля); и че преди заминаването си неизбежно ще трябва да направи публична декларация. Това пък най-просто било да предаде устно. Но — грешка, кой не ги прави, когато главата му се пръска, когато гърдите му са разкъсани?

През последните часове преди заминаването си Стиг се отбил у нас, а скоро след това потеглил за аерогарата. Малкото топче на писмото скрил по „изпитания“ начин — в подобен или в същия транзисторен радиоапарат, както беше изнесъл преди две години нобеловската ми лекция. А „митничарят“ без колебания взел че веднага отворил тъкмо радиото — и прибрал писмото. (Съвпадение ли било това? Или привично място за криене? Или Стиг някога някъде е прошепнал под таван?) Стиг се изчервил и притеснил — унизително! като хлапак! — да го хванат за такава дреболия след толкова многото извънредно трудни операции… (А вкъщи, а в московския му апартамент е струпан цял склад за изпращане! — ами ако сега го върнат там?…) Но гебистът му казал нещо подигравателно, прибрал писмото, но не му попречил да отпътува. И Стиг излетял със свито сърце.