Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Арамис, който беше прикован на място от своето отчаяние и своите съмнения, следеше напрегнато борбата, от която се раздираше Филип, която водеха двата враждебни един на друг тайнствени ангела. Това изтезание продължи точно десет минути — колкото си бе изпросил младият човек от Арамис. Докато траеха те, Филип не откъсваше очи от небето и те бяха ужасени и умоляващи. Виждаха страхотна борба на боговете с титаните. За какво се водеше тя? В чие име? Арамис също не откъсваше очи от Филип и очите му бяха жадни, горящи и изпепеляващи.
Изведнъж главата на младия човек се наклони, неговите мисли се върнаха на земята. Виждаше се как погледът му става все по-твърд, как челото става все по-намръщено, а устата — решително сурова, след което погледът му стана отново неподвижен, изпълнен все така с битката на боговете и титаните. Но този път в него се отразяваше сиянието на светско величие, този път той приличаше на погледа на Сатаната, сочещ от върховете на планината земното царство и земната власт, за да съблазни Исус. Единствено Исус. Погледът на Арамис просветля. С бързо и нервно движение Филип го хвана за ръката.
— Да вървим — каза той, — да вървим за короната на Франция.
— Това ли е вашето решение, принце? — попита Арамис.
— Да.
— Непреклонно ли е?
Филип не го удостои с отговор. Той погледна епископа, сякаш го питаше: нима може да се отстъпва от вече прието решение?
— Поглед като този, който току-що ми хвърлихте, с огнени черти обрисува характера — каза Арамис и се наведе над ръката на Филип. — Вие ще бъдете велик монарх, монсеньор, повярвайте ми.
— Да се върнем към нашия разговор, моля ви. Струва ми се, че искам да изясня за себе си две доста съществени неща: първо, какви опасности и препятствия трябва да очакваме, на което вие отговорихте, второ, какви условия ми поставяте. Надявам се, че няма да ме оскърбите с предположение, че съм толкова наивен да повярвам в пълната ви заинтересованост от нашето дело. Затова ви моля без клопки и без опасения да споделите с мен вашите мисли по този повод.
— Аз съм готов за това, принце. Ставайки крал…
— Кога?
— Утре вечер, или по-точно през нощта. Но ви моля да ми разрешите първо да ви задам един въпрос. Изпратих при ваше височество верен човек, комуто наредих да ви предаде тетрадка с някои бележки. Тези бележки бяха съставени така, че ваше височество да получи възможност основно да изучи лицата, които са или ще бъдат при вашия двор.
— Прочетох тези записки. И ги знам наизуст. Но питайте, ще бъда ученик, който отговаря пред своя учител върху зададения от него урок.
— Да започнем с вашето семейство, мой принце.
— С майка ми Ана Австрийска, с всичките й нещастия и съдбовната й болест? О, аз я знам, познавам я!
— Вашият втори брат?
— Към тези бележки бяхте допълнили портрети, нарисувани толкова изкусно, че по тях познавах историята и хората, чиито характери и нрави ми описвахте. Принцът, моят брат, е красив, бледен брюнет. Той не обича жена си Хенриета, тази, в която аз, Людовик XIV, бях малко влюбен и в която и сега съм влюбен, макар и малко, нищо че тя ме накара да проливам горчиви сълзи в деня, когато искаше да изгони госпожица Ла Валиер…
— Трябва да се пазите от очите на тази госпожица, принце мой — каза Арамис. — Ла Валиер искрено обича управляващия днес монарх. А очите на любещата жена трудно могат да бъдат измамени.
— Тя е с руса коса, има светли очи, нежността на които ще ми помогнат да позная душата й, тя накуцва едва едва, ежедневно ми пише писма, на които аз карам да отговаря господин Дьо Сент-Енян.
— Добре ли го познавате?
— Сякаш го виждам с очите си. Последните стихове, който той написа за мен, зная не по-лошо от онези, които аз му съчиних в отговор.
— Отлично. Познавате ли вашите министри?
— Колбер има грозно, намръщено, но заедно с това умно лице. Челото му е космато, главата — голяма и тежка. Смъртен враг е на господин Фуке. За Колбер може и да не говорим. Предполагам, че вие ще поискате да го изпратим в изгнание, нали така? Възхитеният Арамис се задоволи да отвърне:
— Вие действително ще бъдете велик монарх, принце мой!
— Виждате ли — усмихна се принцът, — аз знам урока си както трябва и с Божията помощ, а също и с вашата, ще се справя с всичко.
— Има още един чифт очи, от които ще трябва да се пазите, принце мой.