Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Когато вдигна изкривеното й лице на нивото на неговото, той притисна Агиела на Дена до гърдите й. Очите й се ококориха. Лицето й се отпусна. Ричард си спомни, че Дена беше направила същото с Кралица Милена. Ефектът върху Констанс се оказа същият. Тя потръпна и напрежението върху гърба му отслабна. Въпреки това все още го болеше, тъй като другият Агиел беше в ръката му.
Ричард стисна зъби срещу болката.
— Няма да те убия с меча. Ако го направя, това ще означава, че съм ти простил всичко. Никога няма да си позволя да ти простя предателството на приятел. Мога да ти простя онова, което причини на мен, но не и онова, което стори на приятелката си, на Дена. Това е единственото нещо, което никога няма да простя.
Констанс се гърчеше от болка.
— Моля те…
— Дадена дума… — озъби се той.
— Не… моля те… недей.
Ричард изви Агиела, както беше видял да прави Дена с Кралицата. Констанс подскочи, след което се отпусна в ръцете му. От ушите й потече кръв. Той остави безжизненото й тяло да се изсули на земята.
— Хвърлен камък.
Ричард дълго гледа Агиела, стиснат здраво в юмрука му, преди да осъзнае, че това му причинява болка, накрая го отпусна на веригата, висяща около врата му.
Поемайки си въздух, погледна мъртвата Морещица. Благодаря ти, Дена, помисли си той, за това, че ме научи да понасям болката. Ти ми спаси живота.
Отне му близо час, докато намери изхода през лабиринта от коридори и се озове навън в скованата от студ нощ, сред широкото поле. Когато минаваше покрай двамата огромни стражи от двете страни на отворената порта на външната стена, ръката му стискаше здраво дръжката на меча, но те само почтително му кимнаха, сякаш той беше желан гост, тръгващ си след кралско празненство.
Ричард спря, оглеждайки пейзажа, осветен от звездното небе. Никога не се беше чувствал по-добре при тази гледка. Обърна се на всички страни, поглъщайки с поглед света около себе си. Народният дворец, заобиколен от внушителни гладки стени, се извисяваше най-отгоре на едно просторно плато, което преминаваше в поле пред него. Платото се издигаше на стотици метри над голата земя, но имаше път, изкопан в скалите, който се виеше надолу и свързваше двореца с равнината.
— Кон, сър?
Ричард се обърна. Един от стражите му говореше.
— Моля?
— Попитах ви дали искате да ви доведа кон, сър. Изглежда, си тръгвате. Чака ви дълъг път.
— Докъде?
Стражът кимна с глава към равнината долу.
— Полетата Азрит. Гледате на запад, през тях. За да ги пресечете, ще ви трябва много време. Желаете ли кон?
Ричард се подразни от това, че Мрачният Рал проявяваше такава незаинтересованост от онова, което Ричард можеше да направи, та чак му предлагаше кон.
— Да, бих желал кон.
Стражът наду малка свирка, надавайки поредица от къси и дълги изсвирвания към друг човек на стената. Ричард чу как този сигнал се повтори в далечината.
Стражът обясни накратко.
— Няма да чакате дълго, сър.
— Колко път е до планините Ранг’Шада?
Мъжът смръщи чело.
— Къде по-точно? Те са доста дълга верига.
— Северозападно от Тамаранг. Там, където почти допират до нея.
Той замислено потърка брадичката си.
— Четири, може би пет дена — обърна се към другия страж. — Ти какво ще кажеш?
Другият сви рамене.
— Ако язди здраво ден и нощ и сменя конете си начесто, може би пет, но се съмнявам, че може да се вземе за четири.
Сърцето на Ричард потъна в петите. Разбира се, че Рал нямаше какво да го е грижа дори Ричард да имаше кон. Къде можеше да отиде той? Майкъл и войската му бяха на четири-пет дена път, в Ранг’Шада. Нямаше как да се добере до тях и да се върне обратно, преди да е изтекла седмицата, преди първия ден на зимата.
Но Калан сигурно беше по-близо. Рал изпрати оня мъж с черния кичур и двете четворки, за да я доведат. Какво правеше тя толкова близо? Беше им казал да не се връщат за него. Гневът му се изсипа върху Чейс, задето не беше спазил нарежданията му, че не ги беше държал на разстояние. След това гневът му се стопи. Ако той беше на негово място, нямаше да може да си седи на мястото, без да знае какво става с приятеля му. Може би не бяха в планините, а всички бяха поели насам. Но какво можеше да му помогне войската? Десет здрави мъжаги на място като това можеха да задържат цяла армия дори месец.