Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Всеки път, в това беше сигурен, беше магията на меча. Но и преди магията на меча бе представлявала гняв. Макар и различен вид гняв. Припомни си как се беше чувствал преди, когато извадеше меча разгневен. Яростта, беса, желанието да убива.
Омразата.
Ричард се вкамени на мястото си по средата на тихия коридор. Беше късно и наоколо нямаше никой. Беше сам. Усети как през тялото му преминава студена вълна, как кожата му настръхва.
Две страни. Разбра.
Духовете му се притекоха на помощ, разбра.
Извика я, остави я да покрие всичко в бяло.
Движейки се опипом в бялата мъгла на магията, почти изпаднал в транс, Ричард бутна вратата към покоите на Дена, задържа белотата около себе си, задържа младостта и мъката от нея. Тихата стая беше осветена от една лампа, поставена на масата край леглото, която меко и треперливо осветяваше ароматния въздух. Дена седеше на леглото си чисто гола. Седеше с кръстосани крака, сресала разпуснатата си коса. Агиел беше вързан за златна верижка около врата й и висеше между гърдите й. Ръцете й лежаха отпуснати в скута й. Гледаше го с големи, изпълнени с копнеж очи.
— Дошъл си да ме убиеш, любов моя? — прошепна тя.
Той кимна бавно, загледан в нея.
— Да, Господарке.
Тя леко се усмихна.
— За първи път ме наричаш само „Господарке“. Винаги досега си ми казвал „Господарке Дена“. Това означава ли нещо?
— Да. Означава всичко, другарко моя. Означава, че ти прощавам всичко.
— Приготвих се.
— Защо си гола?
Светлината на лампата се отразяваше във влажните й очи.
— Защото всичко, което имам, принадлежи на Морещицата. Искам да умра, както съм се родила. Дена. Нищо повече.
— Разбирам — прошепна той. — Откъде разбра, че идвам, за да те убия?
— Когато Господарят Рал ме избра да отида да те намеря, каза, че не може да ми заповяда да го направя, освен ако не реша доброволно. Каза, че пророчествата говорят за идването на Търсач, който ще е първият, овладял магията на меча: бялата магия. Че той ще успее да превърне в бяло острието на меча си. Каза, че ако се окаже, че ти си този, за който говорят пророчествата, това означава, че ще умра от твоята ръка, ако вземеш такова решение. Помолих да бъда изпратена, да стана твоята Морещица. Някои от нещата, които извърших с теб, не съм правила на никой друг, направих го с надеждата, че това ще се окажеш ти и ще ме убиеш. Когато направи онова с Принцесата, изпитах известни съмнения. Когато днес уби двамата стражи, вече бях сигурна. Не би трябвало да можеш да го направиш. В същото време аз те държах в ръцете си с магията на меча.
По детски красивото й лице беше бяло.
— Толкова съжалявам, Дена — прошепна той.
— Ще си спомняш ли за мен?
— Ще сънувам кошмари през целия си живот отсега нататък.
Тя се усмихна по-широко.
— Радвам се. — Тя очевидно изпитваше истинска гордост. — Обичаш тази жена, Калан, нали?
Той смръщи чело.
— Откъде знаеш?
— Понякога, когато причинявам достатъчно болка на мъжете и те не знаят какво говорят, започват да крещят имената на майките си, на съпругите си. Ти крещеше името на жена, наречена Калан. Ще я избереш за своя другарка?
— Не мога — каза той, опитвайки се да преглътне буцата в гърлото си. — Тя е Изповедник. Силата й ще ме унищожи.
— Съжалявам. Това ти причинява болка?
Той бавно кимна.
— Повече от всяка болка, която ти ми причини.
— Добре — тъжно се усмихна Дена. — Радвам се, че онази, която обичаш, е в състояние да ти причини повече болка, отколкото аз ти причиних.
Ричард знаеше, че в изкривеното й съзнание това е нещо като утеха за него. Ричард знаеше, че понякога Дена му причиняваше болка, за да му покаже обичта си към него. В нейните очи, щом другата жена му причиняваше повече болка, значи тя го обича.
По лицето му се изтърколи сълза. Какво бяха направили с това бедно дете?
— Онази болка е по-различна. Нямаш равна на себе си в онова, което направи.
По бузата й се изтърколи сълза на гордост.
— Благодаря ти, любов моя — въздъхна тя. Тя свали Агиел от врата си и му го подаде с надежда.
— Ще носиш ли това, за да си спомняш за мен? Ако го носиш около врата си, няма да ти причинява болка, а щом го закачиш на веригата, ще те боли само ако го хванеш с ръка.
Ричард пое лицето й в бялата светлина.
— Това би било чест за мен, любов моя.
Той се наведе, оставяйки я да закачи Агиел около врата му, позволи й да го целуне по бузата.