Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
За да се направят поръчаните жилетки за човек с неговата големина и представителност, беше нужен най-малко един ден, част от който той употреби да си намери слуга, да се грижи за него и туземеца му; а също и да даде необходимите нареждания на служителя, който трябваше да разчисти багажа му — куфарите, книгите, които изобщо не беше прочел; сандъците му с южни плодове и кутиите с лютив прах от индийски шафран; и всичко останало от неговия Persicos apparatus.
Най-после, на третия ден, той се запъти с широко сърце за Лондон, облечен в новата си жилетка. Туземецът, с тракащи зъби и увит в шал, зъзнеше на капрата до новия слуга. Джоз седеше в пощенската кола, смучеше от време на време чибука си и изглеждаше толкова величествен, че малките момчета го поздравяваха с «ура» и много хора го мислеха за някакъв губернатор. И мога да ви уверя, че той не отказваше на съдържателите на странноприемниците, които го канеха раболепно да спре и да се подкрепи в спретнатите крайпътни градчета. След като в Саутхамптън изяде обилна закуска, състояща се от риба, ориз и твърдо сварени яйца, в Уинчестър той започна да мисли, че се нуждае от чаша шери. В Алтън слезе от колата, по желанието на слугата си, и си пийна от прочутата за това място бира. Във Фарнам спря, за да разгледа Бишопс Касъл и да хапне лек обед, състоящ се от варени змиорки, телешки котлети и френски зелен фасул, заедно с бутилка кларет. Стана му студено, когато минаваха през Бегшът Хийт, където туземецът тракаше със зъби все повече и повече, а Джоз Сахиб си пийна малко бренди с вода. А когато най-после стигна в Лондон, той беше изконсумирал толкова вино, бира, месо, туршии, шери-бренди и тютюн, че стомахът му заприлича на корабен килер. Беше вечер, когато колата прогърмя по улицата и спря пред малката врата в Бромптън, където този добър син отиде най-напред и преди да види стаите, наети за него в хотел «Слотърс» от мистър Добин.
Всички, които живееха на тази улица, бяха по прозорците; малката слугиня изтича до дървената портичка; госпожи Клеп гледаха от прозорчето на кухнята; Еми, силно развълнувана, стоеше в коридорчето между шапките и палтата, а старият Седли седеше вътре в приемната цял разтреперан. Джоз слезе величествено по скърцащите стъпала на пощенската кола, подкрепян от новия лакей и зъзнещия туземец, чието кафяво лице бе станало зелено от студ и чиято кожа беше заприличала на гъша. Той направи огромна сензация в коридорчето, където мисис и мис Клеп, дошли навярно за да подслушват на вратата на приемната, намериха Лол Джауб да седи и трепери на скамейката, под палтата, да стене жално и да показва жълтите си очни ябълки и белите си зъби.
Виждате, нали, че ние затворихме ловко вратата, за да не се види срещата между Джоз и стария баща и клетата малка сестрица. Старият човек беше много развълнуван; такава беше, разбира се, и дъщеря му, пък и на Джоз не липсваха чувства. През това дълго десетгодишно отсъствие и най-себелюбивият ще си помисли за дом и роднини. Разстоянието придава светост и на двете. Дългото мечтание за тези загубени удоволствия преувеличава тяхното очарование и сладост. Джоз истински се радваше да види и подаде ръка на баща си, отношенията му с когото бяха изобщо хладни — радваше се, че се вижда със сестра си, която си спомняше така мила и засмяна, и изпита болка, като видя промяната, наложена от времето, мъката и бедите у разстроения стар човек. Еми бе дошла до вратата в черните си дрехи и му прошепна за смъртта на майка им, като го помоли да не приказва за нея с бащата. Но тази предпазливост беше излишна, защото старият Седли веднага започна сам да говори за споменатото събитие, като бърбореше и плачеше. Това доста развълнува индийския джентълмен и накара клетия човек да мисли за себе си по-малко, отколкото имаше обичай.
Срещата трябва да е имала много добър резултат, защото когато Джоз се качи отново на пощенската кола и потегли към хотела си, Еми прегърна нежно баща си, обгърна го с ликуващ поглед и го запита дали не е била права, когато е поддържала, че брат й има добро сърце.