Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Глава LIX
Старото пиано
Посещението на майора остави стария Джон Седли много възбуден и развълнуван. Тази вечер дъщеря му не можа да го убеди да се залови с обичайните си занимания и забавления. През всичкото време той се ровеше из писалището и папките си, като развързваше книжата си с разтреперани пръсти и ги разпределяше и нареждаше за пристигането на Джоз. Те се намираха в отличен порядък — квитанциите, документите, писмата с адвокатите и кореспондентите; книжата, отнасящи се до виненото предприятие (което пропадна поради едно съвсем необяснимо обстоятелство, след като бе започнало с такива блестящи обещания), въглищното предприятие (на което само липсата на капитал попречи да се развие най-блестящо), както и едно-две други подобни начинания. До много късно вечерта той нареждаше тези документи, като се разхождаше от стая в стая с разтреперани ръце и клатеща се свещ.
— Ето документите за виното, ето за въглищата; ето писмата ми до Калкута и Мадрас и отговорите на майор Добин и на мистър Джоузеф Седли относно същите. Той не ще намери никаква нередност от моя страна, Еми — каза старият джентълмен.
Еми се усмихна.
— Не мисля, че Джоз ще се заинтересува да види тези книжа, татко — рече тя.
— Ти не разбираш нищо от търговия, миличка — отвърна бащата, като поклати важно глава.
И трябва наистина да признаем, че в това отношение Еми беше много невежа. Жалко, има хора, които разбират от всичко. След като нареди тези документи на една странична масичка, старият Седли ги покри внимателно с голяма носна кърпа (от онези, които майор Добин му бе изпратил) и поръча най-тържествено на прислужничката и на хазайката да не разместват книжата, приготвени за мистър Джоузеф Седли, който щеше да пристигне на другия ден. Мистър Джоузеф Седли, от Бенгалския отдел на почитаемата Източноиндийска компания.
На следното утро Амелия го завари, станал много рано, по-нетърпелив от всякога.
— Спах много малко, Еми, миличка — каза той. Мислех си за клетата ми Бетси. Как бих желал да беше жива, още веднъж да се повози в екипажа на Джоз. Едно време тя си имаше собствен и колко много й подхождаше! — И очите му се изпълниха със сълзи, които се търколиха по сбръчканото му старо лице. Амелия ги избърса, целуна го усмихната, завърза елегантно вратовръзката му и сложи брошка на най-хубавата му риза с къдрички. В нея и в неделния си траурен костюм той седеше от шест часа сутринта, очаквайки пристигането на сина си.
Когато по-късно раздавачът се появи, неизвестността, която тегнеше над нашите приятели, се прекрати от едно писмо на Джоз до сестра му, в което се казваше, че е малко изморен след пътуването си и няма да може да тръгне веднага, но рано на другия ден ще напусне Саутхамптън и вечерта ще бъде при родителите си. Когато четеше писмото пред баща си, Амелия премълча последната дума; ясно беше, че брат й не знае какво се е случило в семейството им. А и не можеше да го узнае. Макар и майорът да предполагаше с право, че неговият спътник в никакъв случай не би могъл да се размърда и да тръгне в толкова късо време — двадесет и четири часа — и положително ще намери някакво извинение за забавянето си, той не писа на Джоз да го осведоми за нещастието, което бе сполетяло семейството му, тъй като бе зает с разговора си с Амелия дълго след отминаването на раздавача.
Същата сутрин и майор Добин получи писмо в хотел «Слотърс» от приятеля си в Саутхамптън. С него той молеше милия Доб да го извини за яростта, в която бе изпаднал, когато го беше събудил предишния ден (имал ужасно главоболие и тогава тъкмо бил заспал пръв сън), и му поръчваше да ангажира подходящи стаи в хотел «Слотърс» за мистър Джоузеф Седли й слугите му. През време на пътуването майорът бе станал много необходим за Джоз. Той не можеше без него. Другите пътници вече бяха заминали за Лондон. Младият Рикетс и дребничкият Чафърс си тръгнаха още същия ден с пощенската кола; докторът беше при семейството си в Портси; Браг отиде в града при колегите си, а първият му помощник беше зает с разтоварването на «Рамшундър». Мистър Джоз беше много самотен в Саутхамптън и покани собственика на хотел «Джордж» на чашка вино в същия час, когато майор Добин седеше край масата на баща си, сър Уилям, където сестра му откри (защото за майора беше невъзможно да лъже), че е ходил вече да види мисис Джордж Озбърн.
Макар и да се бе снабдил с няколко от най-изисканите жилетки които можеха да се доставят от Калкута, Джоз реши, че не е редно да се появи в Лондон, без да прибави още нещо към гардероба си. Защото предишната му свенливост и плахост бяха отстъпили мястото си на по-открито и по-смело проявяване на чувството за лично достойнство. «Няма защо да крия — казваше Седли Ватерло на приятелите си, — аз съм човек, който държи на облеклото си.» И макар да се чувствуваше малко неловко, ако на баловете в правителствения дом дамите го гледат, и да се изчервяваше, и да извръщаше очи изплашено от погледите им, той ги избягваше главно от страх да не започнат да го ухажват, тъй като бе враждебно настроен към всякаква мисъл за женитба. Но аз съм чул да казват, че в Калкута нямало друго конте като него; притежавал най-хубавия екипаж, давал най-изисканите ергенски вечери и имал най-красивия сервиз в цялата колония.