Панаир на суетата (роман без герой)

В обичайния за него час мистър Седли задряма в стола си и това даде възможност на Амелия да започне разказа си, което тя стори с голямо нетърпение. Той се отнасяше изключително за Джорджи. Тя не споменаваше нищо за собствените си страдания при раздялата с него, защото, макар и да бе почти смазана от мъка, тази достойна жена смяташе, че е грешно от нейна страна да роптае за това, че го бе загубила; но тя изля всичко относно него — добродетелите му, дарбите му, както и бъдещите му възможности. Описа ангелската му красота; разказа десетки случки, показващи неговото благородство и великодушие; разказа как една дукеса от кралския род се спряла и се възхитила от него в Кенсингтън Гардънс; в какъв разкош живеел сега и как си имал пони и собствен лакей; колко бил находчив и умея и колко начетен и приятен човек бил неговият учител — преподобният Лорънс Вийл.

— Той знае всичко — каза Амелия. — И устройва такива забавни чайове. Вие, който сте толкова учен и сте чели толкова много, и сте толкова умен и образован — не поклащайте глава и не отричайте, той винаги казваше това за вас, — и вие ще останете очарован от приемите на мистър Вийл. Те стават в последния вторник на месеца. Той казва, че нямало пост в юридическото поприще или сената, за който Джордж не би могъл да аспирира. Ето, погледнете — и тя отиде до чекмеджето край пианото и извади едно от съчиненията на Джорджи, което все още пазеше и в което той говореше против себелюбието.

— Вижте само почерка му и как цитира старогръцки още на тази възраст! — каза изпълнената с доволство майка. — О, Уилям — прибави тя, като хвана ръката на майора, — какво съкровище ми е дал господ в лицето на това момче! То е утехата на живота ми — и самият образ на… починалия!

«Нима трябва да й се сърдя за това, че му е вярна? — мислеше си Уилям. — Трябва ли да ревнувам от приятеля си в гроба, или да се огорчавам, че сърце като нейното може да обича само веднъж и завинаги? О, Джордж, Джордж, колко малко ценеше съкровището, което притежаваше!» Това бяха чувствата, които преминаха бързо в сърцето на Уилям, докато държеше ръката й в своята, а кърпичката закриваше очите й.

— Драги приятелю — каза тя и стискаше ръката, която държеше нейната, — колко добър и благороден сте били винаги към мене! Ето, татко се размърда. Ще отидете утре да видите Джорджи, нали?

— Не утре — каза клетият добър Добин. — Имам работа. — Той не искаше да признае, че още не беше отишъл да види родителите си и скъпата си сестра Ана — опущение, за което съм сигурен, че всеки човек на реда би обвинил майора. Сетне си взе сбогом, като остави адреса си, да го предадат на Джоз, когато пристигне. И тъй, първият ден от пристигането му се свърши и той я бе видял.

Когато се прибра в хотел «Слотърс», печената кокошка, разбира се, беше студена и той я изяде за вечеря. И като знаеше колко рано си лягаха родителите му и че е безсмислено да обезпокоява съня им в такъв късен час, майор Добин отиде на театър, където — нека се надяваме — представлението му хареса.