Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Знам — кимна той. — Ала трябва да признаеш, че преметна Бранд, което не беше никак лесно. Все още се удивлявам на изкусните му номера, с които накара теб да донесеш онази ръка от Тир-на Ногт и по някакъв начин подтикна мен да я дам на Бенедикт, погрижи се Бенедикт да се намира точно където трябва в нужния момент, така че всичко да стане както е искал и накрая си върна Рубина. Пък и все още е по-добър от нас в играта със Сенките. Управляваше ги от самия връх на Колвир, когато ни заведе до първичния Лабиринт. Аз не мога да направя това. Нито ти. И успя да надвие Жерар. Не ми се вярва умът му да отслабва. Мисля, че много добре знае какво върши и независимо дали това ни харесва или не, смятам, че той е единственият, който може да се справи със сегашното положение.
— Опитваш се да ми кажеш, че трябва да му вярвам ли?
— Опитвам се да ти кажа, че нямаш никакъв избор.
Въздъхнах.
— Предполагам, че си прав. Няма смисъл да се чувствам огорчен. И все пак…
— Безпокои те заповедта за нападение, нали?
— Да, освен всичко друго. Ако изчакаме повече, Бенедикт ще може да събере по-голяма войска. Три дена съвсем не са достатъчни, за да се подготви за подобно нещо. Особено, когато знаем толкова малко за врага.
— Може и да не е така. Той разговаря много дълго с Бенедикт насаме.
— И това, също. Тези отделни нареждания. Цялата тази тайнственост… Явно не желае да ни се довери повече, отколкото е необходимо.
Рандъм се засмя. Аз също.
— Хубаво — кимнах. — Вероятно и аз така бих постъпил. Но три дена подготовка за война… — поклатих глава. — Дано наистина знае нещо, което на нас ни е неизвестно.
— Имам чувството, че това ще бъде по-скоро еднократно нападение, а не война.
— Само дето не си направи труда да ни обясни какво ще нападаме.
Рандъм вдигна рамене и си сипа още вино.
— Може би ще ни каже, когато се върне. Ти не си получил някакви специални нареждания, нали?
— Само да стоя и да чакам. А ти?
Той поклати глава.
— На мен ми каза, че като му дойде времето, ще разбера. Поне се е разбрал с Джулиан, казал му е да държи отредите си в пълна готовност.
— Оо? Те не са ли в Ардън?
Рандъм кимна.
— Кога е наредил това? — поинтересувах се аз.
— След като ти си тръгна. Прехвърли Джулиан тук с неговата Фигура, за да му даде нареждания и после двамата заедно потеглиха на коне. Чух татко да казва, че донякъде ще язди с него.
— По източния склон на Колвир ли тръгнаха?
— Да. Аз ги изпратих.
— Интересно. Какво още съм пропуснал?
Той се размърда в стола си.
— Това, което ме тревожи. След като татко се качи на коня и махна за довиждане, изведнъж се обърна към мен и каза: „Дръж Мартин под око.“
— И нищо повече?
— Нищо. Но докато го казваше, се смееше.
— Просто естествено подозрение към новодошлия, предполагам.
— Тогава защо се смееше?
— Предавам се.
Отрязах си парче сирене и го изядох.
— Може да се окаже, обаче — продължих след това, — че идеята не е лоша. Нищо чудно да не го е казал от подозрителност. Възможно е да смята, че Мартин има нужда да бъде защитен от нещо. Или пък и двете. Или нито едното. Знаеш го какъв е понякога.
Рандъм се изправи.
— Не бях помислил за тази възможност. Ела с мен сега, а? Цяла сутрин седиш тук, горе.
— Добре. — Станах и пристегнах Грейсуондир. — Къде е Мартин, между другото?
— Оставих го на първия етаж. Разговаряше с Жерар.
— Значи е в добри ръце. Жерар тук ли ще остане или ще се върне при флота?
— Не знам. Той не желае да обсъжда дадените му нареждания.
Излязохме от библиотеката и се запътихме към стълбището.
Докато слизахме, долових отдолу неясен шум и ускорих крачка.
Погледнах над перилата и видях при входа на тронната зала групичка стражи, сред които се извисяваше едрата фигура на Жерар. Всички бяха обърнати с гръб към нас. Прескочих наведнъж последните няколко стъпала. Рандъм беше недалеч зад мен.
Запробивах си път.
— Какво става, Жерар? — попитах.
— Проклет да съм, ако знам — отвърна той. — Виж сам. Но не може да се влезе.