Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Тогава да започва веднага.
— Не. Насаме. Само семейството.
Отпратих със знак стражите, които се бяха приближили при моя вик.
— Добре. Да отидем в някоя от стаите на горния етаж.
Бенедикт кимна, а Дара го подхвана за лявата ръка. Рандъм, Жерар, Мартин и аз ги последвахме навън. Хвърлих още един поглед назад, към празното място, където видението ми бе станало реалност. Така стояха нещата.
II
Изкачих се по склона на Колвир и скочих от седлото пред вратите на моята гробница. Влязох вътре и отворих ковчега. Празен беше. Добре. Бях започнал да изпитвам съмнения. Очаквах едва ли не да намеря себе си легнал там пред мен, доказателство, че въпреки всички признаци и интуицията ми, по някакъв начин съм се озовал в погрешна Сянка.
Излязох отново навън и погалих Звездин по муцуната. Слънцето грееше, а ветрецът бе хладен. Изпитах внезапно желание да отида до морския бряг. Но вместо да го направя, просто седнах на пейката и започнах да си пълня лулата.
Бяхме разговаряли. Седнала върху краката си на кафявия диван, Дара с усмивка бе повторила историята за произхода си от Бенедикт и Линтра, за израстването си в Царството на хаоса, едно до голяма степен неевклидово място, където движението на самото време предизвиква странни проблеми.
— Нещата, които ми каза, когато се срещнахме, бяха лъжи — обадих се аз. — Защо да ти вярвам сега?
Тя се усмихна и загледа ноктите си.
— Тогава се налагаше да те лъжа — обясни Дара, — за да получа каквото исках от теб.
— А какво искаше?
— Информация за семейството, Лабиринта, Фигурите, Амбър. Трябваше да спечеля доверието ти. Да се сдобия с дете от теб.
— Истината нямаше ли да свърши същата работа?
— Едва ли. Аз съм на страната на врага. Причините да искам тези неща не са от вида, който ти би одобрил.
— Уменията ти във фехтовката… Тогава ми каза, че Бенедикт те е тренирал.
— Учила съм при самия велик херцог Борел, Върховния господар на Хаоса.
— Ами външния ти вид? — продължих аз. — Той няколко пъти се промени, докато вървеше през Лабиринта. Как? И защо?
— Всички, които произлизат от Хаоса, могат да си менят формата — отвърна тя.
Спомних си представлението на Дуоркин в нощта, когато бе приел моя образ.
Бенедикт кимна.
— Татко заблуди всички ни със своята маскировка като Ганелон.
— Оберон е син на Хаоса — потвърди Дара. — Един разбунтувал се син на разбунтуван баща. Но силата още е в него.
— Тогава защо ние не умеем да го правим? — попита Рандъм.
Дара вдигна рамене.
— Опитвали ли сте някога? По всяка вероятност можете. От друга страна, нищо чудно тази способност да е закърняла във вашето поколение. Не знам. Колкото до мен, аз си имам няколко любими форми, в които се превъплъщавам в моменти на стрес. Израснала съм на място, където това е правило и всъщност понякога дори другата форма е доминиращата. Правя го по рефлекс. Точно това си наблюдавал… в онзи ден.
— Дара — погледнах я аз, — защо си искала нещата, които изброи: информация за семейството, Лабиринта, Фигурите, Амбър? И син?
— Добре — въздъхна тя. — Добре. Вече сигурно са ви известни плановете на Бранд… за унищожаването и новото построяване на Амбър?
— Да.
— В тях се включваше и нашето съгласие и съдействие.
— Както и убийството на Мартин? — попита Рандъм.
— Не — поклати глава Дара. — Ние не знаехме кого възнамерява да използва като… агент.
— А ако знаехте, щяхте ли да го спрете?
— Задаваш хипотетичен въпрос — рече тя. — Отговори си сам. Аз се радвам, че Мартин е още жив. Не мога да кажа нищо повече по този въпрос.
— Добре — кимна Рандъм. — Разкажи за Бранд.
— Той успя да се свърже с нашите водачи по методи, които бе научил от Дуоркин. Бранд имаше амбиции. Той се нуждаеше от знания, от сила. И предложи сделка.
— Какви знания?
— Той, например, не знаеше как да унищожи Лабиринта…
— Значи вие сте отговорни за онова, което направи — заяви Рандъм.
— Щом предпочиташ така да виждаш нещата.