Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Предпочитам.
Дара вдигна рамене и погледна към мен.
— Искаш ли да чуеш цялата история?
— Продължавай. — Обърнах се към Рандъм и той кимна.
— На Бранд му бе дадено онова, което искаше, но не му се доверяваха. Страхуваха се, че сдобие ли се веднъж с достатъчно сила, за да промени света както смяташе, той няма да се задоволи да управлява само новия Амбър. Смятаха, че ще се опита да разпростре властта си и над Хаоса. Те искаха един слаб Амбър, така че Хаоса да бъде по-силен, отколкото е сега — установяване на ново равновесие, при което повечето Сенки между двете царства да станат наши. От много отдавна се знае факта, че те не могат да се слеят, нито едното да бъде разрушено, без да повлияе на всички процеси в пространствата между тях. Резултатът ще бъде пълен ред или пълен хаос. И все пак, макар че разбираха какво си е наумил Бранд, нашите водачи се споразумяха с него. Това беше най-добрата възможност, представила им се от векове. Не можеха да я изпуснат. Усещаха, че са способни да се справят с Бранд и да го отстранят, когато накрая настъпеше моментът.
— Значи сте възнамерявали да го измамите — заключи Рандъм.
— Не и ако той си спазеше обещанията. Но ние знаехме, че няма да го направи. Затова си подготвихме ход срещу него.
— Какъв ход?
— Щяхме да му позволим да постигне целта си, след което той щеше да бъде унищожен. Мястото му щеше да бъде заето от член на кралската фамилия на Амбър, който освен това трябваше да бъде и от най-знатното семейство в Царството на хаоса, човек, отгледан при нас и подготвен за тази позиция. Връзката на Мерлин с Амбър дори е двойна, веднъж с Бенедикт, заради моето потекло и втори път пряко с теб. А вие сте двамата най-неоспорими претенденти за трона.
— Ти от кралското семейство на Хаоса ли си?
Тя се усмихна.
Станах. Отдалечих се. Загледах пепелта в камината.
— Чувствам се доста разстроен от участието си в предварително подготвен размножителен проект — заявих накрая. — Но тъй като явно е така и приемайки, че всичко казано от теб е вярно — за момента, — защо ни разправяш тези неща сега?
— Защото — разгорещи се Дара — ме е страх, че владетелите на моето царство ще стигнат толкова далеч, заради мечтите си, колкото и Бранд, заради неговите. Може би дори още по-далеч. А изглежда малцина разбират колко е деликатно равновесието, за което ви говорих. Аз съм пътувала сред Сенките около Амбър и съм влизала в самия Амбър. Познавам добре и Сенките, които се намират край Хаоса. Срещала съм много хора и съм видяла много неща. После, когато се срещнах с Мартин и поговорих с него, започнах да усещам, че промените, за които ми бе казвано, че са за добро, няма просто да послужат за обновяване на Амбър по вкуса на моите роднини. Те ще превърнат Амбър в обикновено продължение на Царството, а повечето Сенки ще се трансформират така, че да се присъединят към Хаоса. Амбър ще стане остров. Някои от нашите водачи, които още се чувстват обидени от това, че Дуоркин поначало е създал Амбър, действително желаят връщане на старите дни. Пълен хаос, от който възниква всичко. Аз намирам сегашното положение за по-съвършено и искам да го запазя. Целта ми е нито една страна да не постигне победа в нито един конфликт.
Обърнах се навреме, за да видя как Бенедикт клати глава.
— Значи ти не си на ничия страна — заяви той.
— Предпочитам да смятам, че съм и на двете страни.
— Мартин — обадих се аз, — и ти ли мислиш като нея?
Той кимна.
Рандъм се разсмя.
— Вие двамата? Срещу Амбър и Царството на хаоса взети заедно? Какво се надявате да постигнете? Как възнамерявате да продължите поддържането на това крехко равновесие?
— Ние не сме сами — рече Дара — и планът не е наш.
Пръстите й потънаха в джоба й. Когато ги измъкна, нещо проблесна. Тя го завъртя на светлината. В ръцете й се намираше пръстенът с герб, който служеше за печат на баща ни.
— Откъде взе това? — попита Рандъм.
— Откъде мислиш?
Бенедикт пристъпи към нея и протегна ръка. Дара му подаде пръстена. Той внимателно го заразглежда.
— Наистина е неговият — обяви Бенедикт. — Виждам леките драскотини отзад, които знам отпреди. Защо се намира в теб?
— Първо, за да ви убедя, че действам правилно, като ви предавам неговите нареждания.