Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Той бръкна под плаща си и измъкна кинжал.
— Пренеси ме при теб, Бенедикт! — изкрещях аз, но без полза. Липсваше реакция, както и сила, която да ме прехвърли там.
Грабнах Фигурата на Бранд. Спомних си схватката на волите ни с Ерик. Ако нанеса удар на Бранд чрез Фигурата му, възможно бе да го разсея достатъчно, за да успее Бенедикт да се освободи. Насочих всичките си сили към картата и се приготвих за масиран умствен щурм.
Ала не се случи нищо. Пътят беше замръзнал и тъмен.
Вероятно Бранд се бе съсредоточил толкова силно над задачата си в момента и умствената му ангажираност с Рубина бе така пълна, че просто не можех да стигна до него. Всеки мой опит беше блокиран.
Изведнъж Стълбата стана по-бледа и аз хвърлих бърз поглед към луната. Част от нея беше закрита от проточилите се облаци. Проклятие!
Върнах вниманието си към Фигурата на Бенедикт. Макар и бавно, връзката се възстанови, което показваше, че някъде под всичко това Бенедикт все още беше в съзнание. Бранд се бе приближил с още една крачка и продължаваше да му се присмива. Рубина на дебелата си верижка гореше в знак, че е използван. Двамата сега се намираха на три крачки разстояние. Бранд си играеше с кинжала.
— … Да, Бенедикт — говореше той, — сигурно би предпочел да загинеш в битка. От друга страна можеш да гледаш на това като на един вид почест. В известен смисъл твоята смърт ще спомогне за раждането на нов ред…
За миг, Лабиринта под тях стана по-блед. Не можех, обаче, да откъсна поглед от тях, за да изучавам луната. Там, сред сенките и трепкащите светлини, с гръб към Лабиринта, Бранд изглежда не забеляза. Той направи още една крачка напред.
— Но стига толкова — рече. — Чака ме работа, а времето тече.
Бранд пристъпи още напред и замахна с кинжала.
— Лека нощ, скъпи принце! — каза той и понечи да завърши удара.
В този момент странната, механична дясна ръка на Бенедикт, изтръгната от това място на сенки и сребриста лунна светлина, се стрелна със скоростта на нападаща змия. Творение от блестящи метални плоскости като стените на шлифован скъпоценен камък, с китка, изплетена от сребърни кабели, запоени с капчици огън, стилизирана, скелетоподобна швейцарска играчка, механично насекомо, функционираща, смъртоносна, красива по свой начин, ръката посегна със скорост, която не можех да проследя, докато тялото остана замръзнало като статуя.
Механичните пръсти сграбчиха верижката на Рубина около врата на Бранд. Ръката веднага се вдигна високо нагоре и отлепи Бранд от пода. Той изпусна кинжала и с две ръце се хвана за гърлото.
Зад него Лабиринта отново избледня. После пак се появи, но с много по-слаб блясък. На светлината от фенера лицето на Бранд изглеждаше призрачно, с изкривени черти. Бенедикт не помръдваше, вдигнал го високо, приличаше на човек-бесилка.
Лабиринта стана неясен. Стъпалата над мен взеха да чезнат. Луната беше закрита наполовина.
Като се извиваше, Бранд вдигна ръце над главата си и хвана верижката от двете страни на механичната ръка, която я държеше. Той беше силен, като всички нас. Видях как мускулите му се напрягат и втвърдяват. Лицето му вече бе потъмняло, а вратът му представляваше плетеница от опънати жили. Бранд прехапа устни и кръвта рукна в брадата му, когато дръпна с всички сили верижката.
С рязък звук, последван от издрънчаване, верижката се скъса и Бранд падна задъхан на пода. Той се преобърна веднъж, обхванал с две ръце гърлото си.
Бавно, много бавно, Бенедикт отпусна странната си ръка. Тя още стискаше верижката и Рубина. Бенедикт размърда и другата си ръка. После дълбоко въздъхна.
Лабиринта бе станал още по-неясен. Над мен, Тир-на Ногт започваше да прозира. Луната почти не се виждаше.
— Бенедикт! — изкрещях. — Чуваш ли ме?