Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Лоу и другите балонисти на Съединените щати не са били подкрепяни от армията въпреки успешните им мисии. Той напуска военната служба през май 1863 г.
Лоу продължава да се занимава с наука и успява да създаде изкуствен лед.
Лоунтри, Клейтън (1961)
Морски пехотинец от охраната в американското посолство в Москва през 1984–1986 г., който издава секретна информация на КГБ. Единственият американски морски пехотинец, обвинен в шпионаж. Фактът, че е бил ОБЕКТ за съветското разузнаване, разкрива политиката на КГБ — да търси информация от по-нисшестоящите в американската йерархия.
Лоунтри — внук на вожда на индианците Уинебаго в Уисконсин и племенник на морски пехотинец, който е награден с Медал на честта по време на Корейската война, постъпва в морската пехота през 1980 г. През 1984 г. той изразява желание да работи като охрана към посолство и преминава 6-седмичен курс на обучение. След като получава ДОСТЪП до секретни материали на равнище СТРОГО СЕКРЕТНО, заедно с други колеги очаква предстоящото назначение.
През 1984 г. е изпратен в посолството в Москва. Там подобно на всички други морски пехотинци подписва декларация, според която няма право на приятелства и обещава да докладва за всички контакти със съветски граждани. В писмата си до вкъщи казва, че е станал известна личност, „заобиколен“ от московчани, които го зяпат, тъй като никога не са виждали американски индианец. Но независимо от цялото това внимание Лоунтри често е самотен и мрачен и пие повече от допустимото. Според офицер на пехотинците, запознат с досието му, той е „самотник и човек, който губи“.
Един ден на спирка на московското метро среща хубавата 25-годишна руска служителка в посолството Виолета Сеина. „Виолета каза, че се прибира, но продължи да разговаря с мен и след като вече бе изпуснала спирката си, — спомня се Лоунтри. — Слязохме заедно на друга спирка и дълго вървяхме заедно, говорехме на различни теми, включително американски филми, книги, храна, неща, които харесваме или не.“ Двамата вървят и разговарят в продължение на около 2 часа. Приятелството им скоро прераства в сексуална връзка.
Срещите им са прекъснати, когато Лоунтри въпреки лошото му дисциплинарно досие е изпратен в Женева като част от силите за сигурност за срещата на високо равнище между президента Рейгън и съветския лидер Михаил Горбачов през ноември 1985 г. След като Лоунтри се завръща в Москва, връзката му с Виолета се задълбочава. „И двамата знаехме, че не е безопасно да ни виждат заедно на обществени места или близо до дома й, — спомня си по-късно Лоунтри. — Използвах техники за прекъсване на наблюдението, когато си тръгвах от посолството, и после отивах при Виолета.“
През януари 1986 г. Виолета представя Лоунтри на своя „чичо Саша“, който в действителност е Алексей Ефимов — РАЗУЗНАВАЧ от КГБ. Чичо Саша пита морския пехотинец дали би искал да бъде приятел на Съветския съюз. „Освен това, — както казва Лоунтри, — той започна да ми задава въпроси, които четеше от лист. Обясни ми, че въпросите са подготвени от негов приятел, който е генерал в КГБ, а също и член на Централния комитет.“
Ефимов показва на Лоунтри снимки на морските пехотинци, които работят в американското посолство. Сред тях има и моментални снимки на мъже и жени. Лоунтри подрежда снимките така, че чичо Саша да разбере кой за кого е женен. Той описва подробно и разположението на кабинета на посланика. Какво друго е казал Лоунтри на чичо Саша, какво е направил за него и Виолета, може би никога няма да се разбере. Но очевидно Лоунтри е станал жертва на операция на КГБ по КОМПРОМЕТИРАНЕ С ПОДСТАВЯНЕ НА ЖЕНА.
На 9 март 1986 г., деня преди отпътуването на Лоунтри за охранителна дейност в американското посолство във ВИЕНА, Ефимов дава на Лоунтри да се подпише на лист под следния текст: „Аз съм приятел на Съветския съюз. Винаги ще бъда приятел на Съветския съюз и ще продължа да бъда негов приятел.“ По време на тази или може би на друга среща с чичо Саша Лоунтри е помолен да монтира микрофон в кабинета на посланика. По-късно той твърди, че е отказал, но че е предоставил важни „планове“.
Лоунтри се съгласява да се срещне с Ефимов във Виена. Там пехотинецът предава информация за американските дипломати, осигурява схема на сградата на посолството, телефонен указател и имената на австрийските чистачки заедно със стаите, за които всяка една отговаря.
Общо са му платени 2500 долара и еквивалентът на 1000 долара в австрийски шилинги.
Ефимов настоява да разбере дали някой от пехотинците е ХОМОСЕКСУАЛИСТ и дали има проблеми с алкохола. Той разпитва подробно за секретарката на посланика. Една нощ Лоунтри измъква строго секретни документи от посолството и ги скрива във водосточната тръба на покрива на сградата, където живеят пехотинците. Открадва и чувал с подготвени за изгаряне ненужни вече документи. Сред тях е имало около 120 документа, сред които и информация за позициите на Америка, която тя е трябвало да заеме на преговорите с руснаците по сключването на договора за съкращаване на въоръженията.