![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
През последния Период на светлина беше преподавала на новото поколение. Когато и то отрасна, нейната възраст вече беше доста напреднала. Някои дочакваха да видят трето поколение след своето, но малцина продължаваха да живеят и след това. Лейди Инклиъри бе вече твърде немощна и крехка, за да се подготви сама за следващия Период на мрак. Затова пък можеше да разчита на помощта на църквата и на нейните собствени деца; а имаше шанс да види още един Период на светлина. Дотогава запълваше времето си с клюкарстване и четене. Интересуваше се дори от войната, но само като жаден за новини наблюдател.
— Тия проклети тийфъри заслужават здрав ритник по задника, мене ако ме питаш. Имам две пра-племеннички на фронта и много се гордея с тях.
Шерканер слушаше внимателно и се взираше през големите, защитени с кепенци прозорци на къщата. Звездите в планината бяха още по-ярки и осветяваха в хиляди различни цветове широките листа на гората и хълмовете в далечината. Малките горски феи проблясваха по поляната и околните дървета и той можеше да чуе цвъртящата им песен.
Внезапно някъде взе да бие барабан. Високите вибриращи звуци отекваха в ушите, костите и гърдите му. Дори след като заглъхнеше единият барабан, ехото от неговите удари продължаваше да кънти чак докато се обади вторият, с който после се сливаха в синхрон.
Лейди Инклиъри млъкна и се заслуша в барабаненето с горчиво изражение.
— Боя се, че това може да продължи с часове.
— Съседите ли са? — Шерканер посочи на север към малката долчинка. Глождеше го мисълта, че освен забележката за „дългия път, който е изминал дотук“, тя не спомена нищо повече за странните създания в дерето.
… А може би и сега нямаше да изкопчи нищо повече от нея. Лейди Инклиъри заби поглед в продънения под на верандата и за първи път от неговото идване замълча за по-дълго време. Най-накрая наруши тишината.
— Сигурно знаеш приказката за мързеливите горски феи.
— Разбира се.
— Аз съм автор на по-голямата част от катехизиса за деца на пет и шестгодишна възраст. Та там пише, че феите са като далечни роднини на отровните паяци, нищо че по вид напомнят малки хора. Изучавали сме как им поникват крила. Разказвах какво се случва на онези, които не са подготвени за Мрака и безгрижно си играят, докато не стане прекалено късно. От това наистина излизаше страшна приказка — тя гневно духна върху отрудените си ръце. — Ние сме бедните и нещастни обитатели на това прокълнато място. Ето защо отплувах в открито море. После обаче се върнах с надеждата да помогна. Имаше години, когато цялата ми учителска заплата отиваше в помощ на земеделието. Но държа да знаеш, млади момко, че все пак ние сме добри хора… Е, понякога се срещат и такива, които по свой избор са станали вредители и паразити. Но те са малко на брой и са пръснати по хълмовете.
Шерканер й разказа за клопката, която му бяха устроили в дерето.
Лейди Инклиъри кимна с глава.
— Досетих се, че може да е станало нещо такова. Долетя тук, сякаш задникът ти гори. Имал си късмет, че си с кола, но и без това опасността не е кой знае колко голяма. Ако им паднеш в ръцете може да те наритат до смърт, но иначе са твърде мързеливи, за да те преследват.
Брей! Наистина пропаднали създания! Шерканер се опита да прикрие огромното си любопитство.
— Значи шумът, който чуваме, е…
Инклиъри махна презрително с ръка.
— Сигурно е някакъв вид тяхна музика. Предполагам, че преди това здравата са се надрусали. Но това се случва сравнително рядко, макар че ме държи будна по цяла нощ. Не то е страшното обаче. Знаеш ли кое ги прави истински паразити? Те никога не се подготвят за Мрака… И хич не ги е грижа дори за собствените им деца. Тая двойка в долината дойде от хълмовете и не може да отгледа нищо, годно за прехрана. Понякога се занимават с ковашки услуги, обикалят околните ферми и се хващат на работа единствено ако не могат да отмъкнат нещо. Такъв живот е лек и приятен през слънчевите години. През цялото време се съвокупляват безразборно и непрекъснато раждат нови и нови малки…
Ти си още млад, господин Ъндърхил, и май досега си отглеждан като цвете в саксия. Не зная дали си даваш сметка колко ужасно е една жена да забременее точно преди Мрака. От това може да произлезе голяма бъркотия и всяка достойна дама гледа да я избегне. Но ония паразити долу в дерето постоянно се уйдурдисват, а мъжките все мъкнат на гърбовете си по едно-две малки. Слава богу, те не живеят дълго — най-много да станат на по две-три години. Малцината оцелели обаче водят жалко съществуване, а повечето са същински кретени.