![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Шерканер си спомни хищническите погледи на съществата от долината. Малките изобщо не се вписваха в представите му за деца.
— Но все някои от тях живеят по-дълго и достигат зряла възраст, нали?
— Това се случва на малцина, но пък те са най-опасни, защото вече осъзнават какво им е отнето. Тогава там долу става наистина напечено. Навремето отглеждах малки таранти — нали знаеш, хем за компания, хем да припечеля някоя пара. Повечето от тях ги изкрадоха, а понякога намирах оглозгания скелет на някое право на стълбите пред верандата.
Тя замълча, погълната от болезнения спомен.
— Тия кретени се захласват по лъскавите неща. По едно време няколко от тях се събраха в шайка, която често се промъкваше в къщата ми. Постоянно ми крадяха бонбоните и сладкишите. Един ден обаче отмъкнаха всички картини, дори илюстрациите от книгите! Оттогава взех да заключвам шкафове, килери и чекмеджета. На проклетниците обаче се удаде за трети път да разбият вратата и отмъкнаха със себе си всички останали книги! По онова време все още преподавах и те ми бяха много необходими. Енорийската жена полицай накрая изрита оттук тия негодници, но така и не успя да открие книгите. Наложи се да купя нови учебници за последните два класа.
Тя посочи към най-горните лавици, където бяха струпани десетки овехтели томове. Тези от долните лавици също приличаха на буквари за началните класове, но изглеждаха нови и сякаш непипнати с ръка. Много странно.
Барабаненето постепенно изгуби своя ритъм и бавно заглъхна.
— Така е, господин Ъндърхил. Някои от тия безпътни същества достигат зряла възраст, дори в известен смисъл могат да се нарекат последното поколение. След няколко години тук вече няма да може да се живее. Също като мързеливите феи, и тези създания ще започнат да усещат студа. Малцина от тях ще могат да попаднат в укритията на енорията, повечето ще останат по хълмовете. Тук наоколо е пълно с пещери, които не са много по-различни от обикновените животински леговища. Та именно в тях нашите бедни земеделци прекарват времето на Мрака. Точно по такива места подивелите от студ и страх паразити стават наистина смъртоносна заплаха.
Старата дама улови погледа му и го удостои с щърбавата си усмивка.
— Съмнявам се, че отново ще видя слънчевата светлина. Но така и трябва да бъде. След мен децата ми ще наследят тази земя. Гледката тук е прекрасна, могат дори да вдигнат малка странноприемница. Но преживея ли и този Период на мрака, ще си построя колиба и ще окача на нея табела, че съм най-старата обитателка на енорията… И от нея ще гледам надолу към дерето. Надявам се дотогава да са го прочистили от всякакви вредители. Ако обаче те пак се заселят в него, това ще е сигурен знак, че са затрили някой беден земеделец и неговото семейство и са завладели пещерата им.
След това лейди Инклиъри подхвана друга тема. Разпитваше за живота в Принстън и детството на Шерк. Каза му, че след като тя е разкрила пред него най-съкровените тайни на енорията, то и той й дължи известна откровеност. И най-вече отговор какво го е накарало да тръгне с автомобила към Териториалното командване.
— Ами, имах намерение да се запиша доброволец.
В действителност обаче Шерканер кроеше планове за Командването според своя си план. Замисъл като неговия наистина можеше да доведе до тиха лудост професорското тяло в университета.
— Хм, хм. Чудя се защо си бил целия този път, когато можеше да се запишеш и в Принстън. Зърнах колко багаж си натоварил в колата — ще стигне за цяло семейство земеделци.
И тя отново се втренчи с необикновено любопитство в изкривените си от работа и старост ръце.
Шерканер само се ухили в отговор.
— Приятелите ме предупредиха да се запася с всякакви резервни части, ако държа да премина цял и невредим с колата през Венеца на Съглашението.
— Обзалагам се, че е точно така.
Тя се надигна с усилие от мястото си, помагайки си с ръце.
— Е, на старата дама й е вече време да спи, въпреки че навън е прекрасна лятна нощ и има чудесна компания. Закуската ще е готова по изгрев-слънце.
Тя го заведе до стаята, настоявайки да се качи по стръмната стълба заедно с него, за да му покаже как се отварят прозорците и как да разгъне походното легло. Стаята се оказа малка и проветрива, а тапетите — излинели с годините. Навремето тук сигурно е била детската.