![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Юнърбай внезапно беше осенен от щастлива идея. Той се намръщи още по-страшно.
— Щом така смятате, тогава трябваше да се обърнете към Службата за екскавационни работи, а тук сме Служба за физически изследвания, господин Ъндърхил.
— О, това ми е добре известно. Без прецизни физически изследвания обаче нямаме никакъв шанс да проучим природата на ледниковите периоди и да останем активни, дори докато траят те. Освен това… моите планове изобщо не касаят Службата за екскавационни работи.
Той изрече последното като скоропоговорка.
— Тогава кого касаят?
— Аз… Аз предлагам да подберем подходящи цели в Тийфщадт, да се събудим по някое време през най-дълбокия Мрак, да се придвижим по повърхността до набелязаните мишени и да ги унищожим. — Е, поне успя да побере в едно изречение всички най-невероятни неща, които беше намислил. Той протегна ръце с умоляващ жест, изпреварвайки възраженията на събеседника си. — Обмислил съм всички възможни спънки за изпълнението на този план, сержант. За всяка мога да предложа решение или поне първоначална идея за нейното решаване.
Гласът на Юнърбай беше почти мек, когато го прекъсна.
— През най-дълбокия Мрак казваш, а? И твърдиш, че си един от изследователите в Кралския колеж на Принстън.
Това последното беше добавено в писмото от братовчеда на Шерканер.
— Да, по математически науки и…
— Млък. Имаш ли представа колко милиона изразходва Короната за военни изследвания в места като Кралския колеж? Минавало ли ти е през ума колко отблизо наблюдаваме работата на изследователите? Божичко, как ги мразя тия западняшки лекета! Най-важното, за което трябва да мислиш сега, е подготовката за Периода на мрак, а ти я подминаваш с лека ръка! Ако ти е достатъчно здрава черупката, ще бъдеш записан войник. В момента нашите измират на Източния фронт, момче. С хиляди ще погинат, защото не са подготвени за Мрака. Повечето от тях ще свършат още из тунелите, но няма да са малко и тия, които при Новото слънце няма да имат какво да ядат. А ти ми се пъчиш насреща и дрънкаш разни врели-некипели.
Юнърбай направи пауза, опитвайки се да овладее раздразнението си.
— Но преди да ти изритам задника и да те пратя обратно към Принстън, ще ти разкажа една забавна история. Както виждаш, аз съм малко нестабилен — и той размърда лявата редица крака. — Резултат от един спор. Докато отново вляза във форма, ще помагам да се пресяват всички измишльотини, с които хора като теб затрупват службата ни. За щастие повечето от тези боклуци пристигат по пощата. Веднъж на десет дни обикновено някой ни предупреждава за съществуването на нискотемпературна алотропна форма на калая, която…
„Охо, май съм попаднал на инженер!“
— … не трябвало да се използва при запояване. Поне да си проверяваха данните, а те само ни губят времето. Имаше един, дето прочел за радия и веднага ни препоръча да направим лопатите на багерите и изкопните машини от него. Тогава организирахме вътрешен конкурс кой от всички тия ще спечели званието идиот на идиотите. Е, господин Ъндърхил, мисля, че вие направо ми поднесохте в ръцете лавровия венец. С вашата идея да се събудите точно в най-дълбокия Мрак и да излезете на повърхността при толкова ниска температура, че е невъзможно да се достигне в никоя цивилна лаборатория, и вакуум, който дори ние не можем да постигнем… — Юнърбай замълча и се обърна назад. Дали търсеше информация в някой класификатор? После Шерканер осъзна, че сержантът гледа нещо, което е извън неговото зрително поле.
— Лейтенант Смит! Добър ден, мадам!
Сержантът едва не премина в течно състояние от любезност.
— Добър ден, Хрункнер.
Притежателката на гласа най-сетне се появи. Оказа се, че е… много красива. Имаше стройни, здрави, извити крака, а походката й се отличаваше с безподобна грация. Униформата й беше черна и Шерканер не можа да разпознае към кой род войски принадлежи. Единственият отличителен белег върху нея бяха тъмночервените знаци за чина и табелка с името. Виктъри Смит. При това изглеждаше неприлично млада. Дали не е била родена извън фазата? Тогава демонстративно подчертаваното уважение на Юнърбай не е нищо повече от присмех.
Лейтенант Смит съсредоточи вниманието си върху Шерканер. Отдалеч изглеждаше така, сякаш отношението й към него е добронамерено, но някак дистанцирано, странно.
— И така, господин Ъндърхил, значи вие сте изследовател в математическия факултет на Кралския колеж в Принстън.