Дълбина в небето [bg]

Вин погледна хронометъра. Аха, оставаха му още петстотин секунди! Той стана, взирайки се в дългите сенки, които се простираха чак до мястото, където улицата започваше да се изкачва по планинския склон. През целия ден работи толкова усърдно и съсредоточено, че не успя истински да огледа мястото, където бяха попаднали. Оказа се, че е съвсем близо до нещо като площад.

По всичко личеше, че по време на светлия период наоколо е покрито със зеленина. Върху близките хълмове още личаха изкривените останки от растения, които навремето сигурно са били дървета. По-ниско, в очертанията на града, природата беше внимателно култивирана: на равни интервали покрай главната улица се забелязваха органични останки от декоративни насаждения. Дузина такива купчини ограждаха и площада.

Четиристотин секунди. Имаше още време. Той бързо отиде до другия край на площада, после реши да го обиколи. В средата му се издигаше малко възвишение. Под снега личаха странни очертания.

Работата в библиотеката толкова повиши температурата в сградата, че замръзналата доскоро атмосфера сега се стелеше като мъгла около нея, разливаше се над улицата и образуваше капчици, които падаха на земята. Светлината от Изчезващата проникваше през млечнобялата пелена на снопове от лъчи. Ако не беше червеният цвят, Езр можеше да си представи, че е в имението на родителите си в някоя влажна лятна нощ, когато мъглата е покрила ливадата и верандата пред къщата. Склоновете на долината лесно можеха да минат за ограда около имението. За миг Вин беше завладян от тази представа и чуждото място изведнъж му се стори близко, познато и приветливо.

После вниманието му отново се върна към центъра на площада. Там почти не бяха останали преспи. Стопилият се сняг разкри странни форми, чиито очертания се сливаха с околния здрач. Почти без да мисли, Вин се упъти натам. Голата земя хрущеше под краката му като замръзнал мъх. Малко преди да стигне средата на площада, Езр спря и рязко си пое дъх. Тъмните очертания пред него се оказаха статуи. На Паяците! След няколко секунди той щеше да докладва за находката си, но сега стоеше стъписан пред фигурите, сам и мълчалив. Още преди да попаднат тук, те разполагаха с информация за вида на местните обитатели; имаше запазени груби рисунки, направени от предишни посетители на планетата. Но — Вин активира запис на картината пред себе си — тези статуи показваха в естествен ръст тукашните жители и бяха изработени от някакъв тъмен метал. Изобразяваха три същества. Бяха приели думата „паяк“ като работно наименование, но сега се виждаше колко неточно е то. По местата, където Езр прекара детството си, се срещаха няколко вида насекоми, които наричаха с общото наименование „паяк“. Някои от тях имаха по шест крака, други — осем, дори по десет или дванайсет. Едни бяха дебели и космати, други — тънки, черни и отровни. Съществата от скулптурната група пред него повече приличаха на онези, които са тънки, черни и с по десет крака. Но тези или носеха дрехи, или пък бяха по-здрави и набити от крехките си съименници. Краката на трите фигури бяха усукани един в друг и протегнати към нещо, скрито под телата им. Дали това бе смъртоносна схватка или любовна прегръдка? А може би представяше нещо съвсем друго? Тук дори въображението на Вин засече.