Дълбина в небето [bg]

Оказа се, че „Нощна доба“ е малка странноприемница. Началникът на пощата го упъти как да намери къщите, които предлагаха на пътниците подслон и закуска. През останалата част от следобеда Шерканер се разтъпка безцелно из околностите на градчето, изучавайки внимателно всичко срещнато по пътя. Гората беше красива, но не оставяше много свободна земя за земеделие. Местните се прехранваха главно от търговия, но въпреки това усърдно обработваха градините по склоновете на планината. Оставаха още три плодородни сезона, преди да настъпят убийствените студове. Тукашните хармани бяха пълни, а по хълмовете непрекъснато се точеше керван от каруци. Енорията се простираше на петнайсетина мили наоколо — не беше голяма, но пък обслужваше и жителите от близките села и махали. Ако тези хора не се запасяха добре, чакаше ги глад през първите трудни години след Мрака. Добре че все още съществуваше благотворителност, предназначена да помага на здрави и прави хора, които по някаква причина не са успели да се запасят с храна за периода след студа.

Залезът го завари на ръба на един нос, откъдето съзерцаваше океана. Водата го обграждаше от три страни, а на юг се простираше малка долчинка, обрасла с дървета. На хребета отвъд долчинката имаше къща, подобна на тази, която му описа началникът на пощата. Шерк обаче не бързаше да стигне до нея. Гледката пред него беше най-красивата за този ден. Той се наслаждаваше на пъстрата като шевица светлина, наблюдавайки как последните слънчеви лъчи бавно гаснат на хоризонта.

Малко по-късно направи завой с автомобила и се спусна по стръмния прашен път към долчинката. Балдахинът на гората се затвори над главата му… и той предприе най-трудната част от пътуването, макар че пълзеше със скоростта на пешеходец. Колата подскачаше по дебелите колкото ръка корени. Единствено благодарение на гравитацията и късмета си той се отърва невредим и избегна преобръщане. Най-накрая стигна корито на поток, който минаваше по дължината на дерето. Шерканер сериозно се замисли дали да не зареже лъскавата си нова кола още тук, после огледа какво го чака напред. Очевидно пътят не беше запуснат — по него личаха пресни следи от колела на каруца.

Слабият вечерен бриз донесе отнякъде дъх на гнилоч. Дали не е бунище? Много странно би било да се натъкне на сметище в тая дивотия. Сигурно някъде наблизо имаше огромна купчина отпадъци. През стволовете на дърветата мерна порутена къща. Стените изглеждаха така, сякаш не са поддържани още от нейното построяване. Покривът беше изтърбушен, а дупките по него — запушени с клони жив плет. Почвата между пътя и къщата беше като смляна. Близо до потока край постройката с накуцване се скиташе двойка оспречи. Това вероятно обясняваше и миризмата на бунище, която усети преди малко.

Шерканер спря. Пътят се губеше в потока на двайсетина крачки пред него. За миг остана неподвижен, смаян от гледката. Създанията отпреде му бяха най-странните живи същества, които израслият в града Шерканер Ъндърхил някога беше срещал. Той понечи да излезе от колата. Колко ли изненади го очакваха! Какви ли неща щеше да научи! После му мина през ума, че ако тези обитатели на леса са наистина диви, може и да не се зарадват много на неговото пристигане.