![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Именно това вълнуваше въображението на Шерканер Ъндърхил. Той дори не намали скоростта при следващия патрул — полицаите бяха категорични, когато му наредиха да се движи неотклонно към крайната цел. Затова пък нямаше сила, която да му забрани да се оглежда на всички страни. Той постоянно се въртеше върху седалката, докато се озърташе наоколо. Единственият отличителен белег между отделните сгради бяха дискретно изписаните поредни номера. Имаше неща обаче, които несъмнено се набиваха на очи. Безжичен телеграф — дълги бараки около чудатите радиопилони. Хм, ако всичко се подчиняваше на строго определен ред, тогава сградите отзад трябва да са академията за криптонауки. Оттатък пътя се простираше писта, покрита с асфалт, без нито една неравност, по-широка и гладка от което и да е шосе. Затова не се учуди, когато два нискокрили моноплана кацнаха в далечния й край. Шерканер би дал мило и драго, за да разбере какво се крие под насмоления им брезент. По-нататък огромен багер настървено забиваше зурлата си в поляната пред една от сградите. Странната му форма навеждаше на мисълта, че с него трудно може да се придвижиш от едно място до друго.
Шерканер приближаваше края на долината. Отпред се извисяваха Кралските водопади. В ситните капчици, които изпълваха въздуха около тях, се отразяваха всички цветове на дъгата. Той мина покрай някаква сграда, която най-вероятно беше библиотеката, и направи последен кръг по площада, декориран в цветовете на кралската фамилия, където обикновено ставаха тържествените паради на Съглашението. Каменните сгради наоколо засилваха мистиката около Териториалното командване. Всеки път те посрещаха Новото слънце съвсем запазени, само с по някоя тъмна ивица върху фасадата или случайно откъртен транспарант. Вътре обаче всичко оставаше непокътнато.
Сграда 5007, гласеше надписът. Служба за физически изследвания, пишеше на табелата, към която го упъти постовият. Шерканер прие за добро предзнаменование, че още от самото начало се озова в центъра на всички важни посоки. Паркира между други две коли, спрели край пътя. Най-добре е да не се набива на очи.
Докато се качваше по стълбището забеляза, че слънцето е кацнало в края на пътя, по който пристигна. Вече се беше спуснало под зъберите на най-високите скали. В центъра на площада се издигаше статуя в чест на постигане на Съглашението, която сега хвърляше дълги сенки по поляната наоколо. Нещо му подсказваше, че другите военни бази едва ли са толкова красиви.
Сержантът пое писмото от Шерканер с видимо отвращение.
— Та кой е този капитан Ъндърхил…
— О, с него нямаме никаква роднинска връзка, сержант. Той…
— … и от къде на къде трябва да се съобразяваме с неговите желания?
— Ако бъдете така добър да дочетете писмото до края, ще разберете, че той е адютант на полковник А. Г. Кастелуърт, кралски интендант.
Сержантът замърмори нещо под нос, което звучеше от рода на: „Тия задници от службите по сигурността.“ Но въпреки това туловището му доби стойката на раболепно примирение.
— Много добре, господин Ъндърхил. Та как точно виждате своя принос във военното дело?
Нещо наистина не беше наред със Стойката на тоя приятел. После Шерканер забеляза, че краката от лявата страна на сержанта са в гипс. Май стоеше пред истински ветеран от войната. В такъв случай щеше да се окаже костелив орех, когото трудно можеш да подведеш. Шерканер си даваше сметка, че няма да му е лесно да омае дори благоразположена аудитория: твърде млад, прекалено слаб, за да се нарече красив, и вид на зубрач всезнайко. Тайно в себе си се надяваше да попадне в инженерните войски.
— В продължение на три поколения вие военните, сержант, се опитвате да постигнете някакво предимство пред противника като работите дори след настъпването на Периода на мрак. Отначало това е траело само неколкостотин дни, но пък е осигурявало достатъчно време, през което да се разположат мини на най-неочаквани места или да се подсилят укрепленията. После този период станал година, сетне две — достатъчно за локализирането на голямо количество войска на позиции, подходящи за незабавна атака при Новото слънце.
Сержантът — Хрункнер Юнърбай, както гласеше табелката върху неговата униформа — продължаваше мълчаливо да го пронизва с поглед.
— Всеизвестно е, че и двете страни на Източния фронт усилено прокопават тунели, които ще позволят бойните действия да продължат още десет години след настъпването на следващия Период на мрак.