Замръзване [bg]

11

Курц отиде в офиса в десет часа на следващата сутрин и завари Арлен да си почива с кафе и цигара на бюрото си и да чете детективски роман. Той хвърли късото си палто на закачалката и седна на стария стол зад своето бюро. На него бяха оставени три нови папки, озаглавени „Фриърс“, „Хансън“ и „Други убийства-самоубийства/Общи фактори“.

— Как е книгата? — попита Курц и присви очи срещу заглавието. — Това не е ли същият тип, когото четеше преди дванадесет години, преди да вляза в затвора?

— Да, за онзи детектив, който се е бил в Корейската война. Това го прави поне шестдесетгодишен, но все още рита задници. Всяка година излиза нова книга, а понякога и по две.

— Супер, а?

— Вече не — отвърна Арлен. — Частният детектив има приятелка, която е истинска кучка. Арогантна патка. И куче.

— Е, и?

— Куче, което се храни на масата им и спи в леглото им. Детективът обаче много ги обича.

— Щом те дразни, защо продължаваш да го четеш?

— Защото се надявам, че нашият човек ще се събуди и ще гръмне приятелката си и скапаното псе — отвърна Арлен и остави книгата. — На какво дължа честта в тази съботна сутрин, Джо?

Курц потупа трите папки на бюрото си. Първо подхвана тази за Фриърс. Биографията му беше много внушителна — роден в семейството на богати родители през 1945, Джон Уелингтън Фриърс беше истинска аномалия — афроамериканец в средата на двадесети век в Америка, извадил късмет още с раждането си. Оказал се музикален гений. Отишъл да учи в Принстън, но после се прехвърлил в Джулиард. След това се беше случило нещо много странно — след като завършил Джулиард с предложения от няколко престижни градски симфонични оркестъра, Джон Уелингтън Фриърс се записал доброволец в американската армия и отишъл във Виетнам през 1967 г. В бележките пишеше, че е бил в корпуса на инженерите, сержант, отговарящ за взривовете и обезвреждането на бомби. По време на службата си ходил два пъти във Виетнам и една година прекарал в САЩ, преди да се завърне към живота си на цивилен и да започне музикалната си кариера.