Сърца за изгаряне [bg]

— Той ме нападна веднага щом останалите си тръгнаха, значи ни е наблюдавал. Оттук мога да видя скамейката, но заради хълма нямам видимост към мястото, където бяха паркирали джиповете.

— Може да ги е чул — предположи Дънк. — Тук е толкова тихо.

— Аха, възможно е.

— Я ми повтори точно думите му?

— Каза: „Натискът, който усещаш на кръста си, е от доста остър нож. Настойчиво ти препоръчвам да не мърдаш.“ След което притисна нещо към устата ми. Усетих някаква сладникава миризма, след това изключих.

— Вероятно е било хлороформ, като онзи, който използвахме за мишките в класа на господин Лидън.

— Точно така.

— Видя ли ножа? Поклатих глава.

— Значи не си сигурен, че е имал нож?

— Явно не съм.

Претърсихме пространството около дърветата, пръстта, храстите, търсихме навсякъде следи от мистериозния мъж, стигнахме чак до края на гората на Ноубълс Лейн и не открихме нищо. Предположихме, че тук го е чакала кола, до която ме е замъкнал, но дори да беше така, не бе оставил никаква следа. Два часа по-късно, целите в мръсотия, се върнахме до скамейката.

— Трябва да поговорим и за цветята — обади се Дънк, като почеса едно ухапване от комар на лявата си ръка.

— Какво за цветята?

— Каза, че Стела ги е взела и секунди по-късно те са умрели в ръката ѝ. Според мен трябва да си признаеш, че си наскубал някакви увахнали бурени вместо цветя, а после си си въобразил, че виждаш нещо, което на практика не си видял. Алтернативата е някакви дивотии в стил „X-мен“, и въпреки че обичам този комикс, знам, че всичко в него е измислица. Тези неща не са реални.

Сведох поглед към ръцете си и преплетох пръсти.

— Тя стана и остави цветята на пейката. Възрастната жена…

— Госпожа Оливър?

— Госпожа Оливър ѝ нареди да се върне и да ги вземе. Стела не искаше. Госпожа Оливър я принуди да се върне. Стела ги взе и тогава видях как те се сгърчват и умират, докато тя крачи към джипа.

— Къде бяха паркирали?

Посочих към пътя:

— Ето там.

— Това са само около десетина метра.

— Аха.

— Значи някак си е успяла да убие цветята за няма и трийсет секунди?

— Че даже и за по-малко.

— И после се качи в джипа и пое към залеза?

Затворих очи и разтърках слепоочията си.

— Не трябваше да ти разказвам нищо.

Никой от нас не продума близо минута. Когато Дънк най-накрая заговори, подбираше думите си много внимателно:

— Вярвам ти, че ти вярваш, че си я видял как убива цветята. Хайде да го оставим така засега, а?

— Беше без ръкавици — изрекох тихо.

— Моля?

— Всеки път, когато я срещнех, носеше ръкавици. Без значение дали беше студено, или не. Мисля, че госпожа Оливър искаше да видя това. Мисля, че госпожа Оливър я е накарала да махне ръкавиците, за да видя как убива цветята.

— Да речем, че е така. Но откъде госпожа Оливър е била сигурна, че ще донесеш цветя?