Сърца за изгаряне [bg]

Дънк беше прав. Колко нощи само бях прекарал в притеснения за парите. Преди няколко месеца бях изрязал с остър нож страниците на „Илиада“ — чудовищно дебела книга, която нямах намерение да чета втори път. Сложих парите в получилата се дупка, след което натиках томчето най-отзад в гардероба, в кашон, пълен с други книги. Върху този кашон натрупах още три. Така че парите бяха скрити доста добре… но не идеално добре. Е, във всеки случай беше по-добро решение от чекмеджето ми с бельо, където парите изкараха по-голямата част от миналата година.

— Появи се някакъв — промърмори Дънк. Придърпа празната си чаша и се престори, че пие, докато оглеждаше внимателно уличката отсреща. — Прилича на детектив.

Наистина приличаше на детектив. Беше облечен в омачкан тъмносив костюм, с червена вратовръзка. Вероятно около годините на Леля Джо — края на трийсетте, началото на четиресетте. Косата му бе кестенява, късо подстригана отстрани, мъничко по-дълга отгоре. Вятърът се заиграваше с нея и я рошеше, но на мъжа очевидно не му пукаше.

— Какво прави?

— Просто си седи там и си зяпа.

— Самичък ли е?

— Така мисля. И вчера беше тук. Сега се сетих, че го познавам. Сигурно е онзи детектив, за когото ставаше дума в статията.

— Може. — Хвърлих поглед към вестника на масата и потърсих името му. — Фаустино Брайър.

— Що за име е Фаустино!? — възкликна Дънк. — Как му викат? Тино ли?

— Прекалено много прилича на Дино от „Семейство Флинтстоун“. Може би Фауст. Само че едва ли би му харесало.

— Защо?

— Фауст е бил някакъв стар немски пич, който сключил сделка с дявола. Дал му душата си в замяна на безгранични познания и доста материални блага — обясних аз. Учителката ми по английски, госпожа Орглър, ми бе дала задание да прочета книгата през лятото. Отне ми само седмица. После я прочетох втори път. Обичах да чета всичко, в което се споменаваше за магия.

— О, със сигурност ще постъпя така, като стана на шестнайсет и реша да си купувам кола — ухили се Дънк.

— Цялата работа не свършва добре за Фауст. Оказва се, че душата ти е нужна доста повече, отколкото някакви си там неща.

— Яркочервен „Мустанг“, производство 66-а или 67-а, кабрио, осем цилиндъра под капака — не се отказваше Дънк. — Дали според теб бих могъл да измъкна и един милион долара и яка къща? Ще ми трябва гараж за колата и пари за бензин.

— За твоята душа ще си късметлия, ако успееш да изкопчиш „Форд Пинто“ с дупки на пода и едно тесте купони за храна, че да изкараш зимата. Дори дяволът си е бизнесмен. Веднага ще разпознае изгодната сделка.