И пета ще умре [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-405-8
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «И пета ще умре [bg]». Краткое содержание книги:
— Чакайте да помисля… Робин е в подготвителния, Розали — в първи курс. Възможно е, предполагам, но не съм сигурна.
— Ще трябва да говорим и с тях двете — каза й Софи.
Норийн кимна.
Клеър се отпусна отново в стола си. Имаше чувството, че се въртят като хамстер в колело.
18
Портър
Ден втори, 10:31 ч.
— Защо капитанът иска да се срещнем в апартамента ми? — попита Портър.
Стискаше волана с две ръце и кокалчета му бяха побелели.
Червеното и синьото на буркана мигаха в ъгъла на полезрението му върху зарядното, а сирената виеше зад ревящия двигател. Той караше с над сто и шейсет по Междущатска магистрала 94.
До него Наш стискаше с все сили дръжката над вратата с дясната си ръка, а ръба на седалката — с лявата.
— Не ми каза. Опитах се да му го измъкна. Точните му думи бяха: „Закарай Портър в апартамента му незабавно“.
Детективът завъртя волана наляво и изпревари газова цистерна.
— Е, гневен ли ти прозвуча? Разстроен? Притеснен?
Наш сви рамене.
— Звучеше ми, както си звучи капитанът по принцип. Не успях да го определя.
— Мамка му! — Портър удари с ръка клаксона и го задържа, когато син приус излезе в неговата лента. — Проклет смотаняк!
— Има ли нещо у вас, за което трябва да знам? Защо ще иска да се видим там?
Приусът пусна десен мигач и лениво отби в съседната лента. Напрегнатият миг отмина, Портър смени на четвърта скорост и прелетя край него, като се размина на сантиметри със стърчащото огледало на колата.
— Сам?
— Не знам!
Наш простена.
— Не знаеш дали у вас няма нещо, за което трябва да знам? Стига де, Сам. Не сме в първи клас. Твой партньор съм. Можеш да ми кажеш. Това нещо общо със смъртта на Хедър ли има?
Портър не каза нищо.
Отби при изхода за Лейк Шор Драйв.
Пред блока му, заедно с бялата краун виктория на капитана, имаше паркирани три коли, които Портър не разпозна — два черни седана и бус. Номерата и на трите бяха федерални. Той паркира на втори ред, за да блокира буса, изключи сирената и остави буркана да мига, а после изтича от колата и нагоре по стълбите с Наш по петите си.
Завари цялата групичка на етажа пред вратата — капитан Долтън, специален агент Дийнър, агент Пул и старши специален агент Хърлес от екипа на ФБР по случая за У4М. Имаше и двама федерални криминалисти, които Портър не познаваше.
Долтън забеляза двамата си подчинени да минават през вратата на стълбището и забърза към тях.
— Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш, Сам?
— Какво имаш предвид?
— Знаеш точно какво имам предвид!
Наш застана до Портър. Не каза нищо.
Долтън превъртя няколко снимки на мобилния си телефон и вдигна екранчето към Портър.
— Заради това ли я взе? Майка му ли търсиш?
Портър погледна екрана. Виждаше се бележката, която Бишъп беше оставил за него на леглото в апартамента му, заедно с ухото на мъжа, убил жена му.
Сам,
Това е малък подарък от мен за теб…
Съжалявам, че не го чу как пищи.
Какво ще кажеш да ми върнеш услугата?
Малка размяна на услуги между приятели?
Помогни ми да намеря майка си.
Според мен е време с нея да си поговорим.