И пета ще умре [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-405-8
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «И пета ще умре [bg]». Краткое содержание книги:
Чуха се стъпки от горния етаж. Мъжът се появи.
Беше се преоблякъл. Сега носеше черни джинси, тъмночервен пуловер и същата черна плетена шапка от предишния път. Когато стигна подножието на стълбите, седна и този път се втренчи в момичето.
Броени минути преди това Лили си беше казала, че ще отвърне на погледа му, че ще го гледа настойчиво, нетрепващо, решително. Ще му раздруса нервите. Не го стори обаче. Вместо това отклони очи. Съсредоточи поглед върху бетонния под и следеше мъжа с ъгълчето на очите си.
Похитителят седя на място дълго време, поне двайсет минути, дъхът му излизаше на къси, хрипливи вдишвания. Когато най-накрая заговори, гласът му беше тих.
— Съжалявам, ако съм те притеснил. Понякога боли.
Лили искаше да го попита какво има предвид, но не го стори. Вместо това запази мълчание.
— Понякога — продължи той, — имам чувството, че някой бърка с пръсти в очите ми и ги стиска с цялата си сила, недостатъчно да се пръснат, но почти. Имам лекарства, но от тях ми се объркват мислите, не мога да се фокусирам, а точно сега това е наложително. Трябва да съм с бистра глава.
Лили искаше да го разпита за това, да открие какво му има, но не сподели тези мисли. Не искаше да говори с похитителя си.
Той посегна, почеса се през шапката и се изправи.
— Време е да повторим.
20
Клеър
Ден втори, 11:49 ч.
Клоз оттласна стола си с десния крак и го завъртя.
— Вярно ли? Сам не може да спре да бъде ченге? Това не е точно извънредна новина.
Наш седеше на ръба на заседателната маса, Софи и Клеър — от другата страна.
— Трябвало е да ни каже.
— Нямаше да го прикрием, нали? — попита Клеър. — Звучи ми, сякаш капитанът дори не ти е дал шанс.
Наш посочи през коридора.
— Заради онези клоуни ей там.
Клоз пак завъртя стола.
— На случая с големи букви пише „Заговор“.
— Какво имаш предвид? — попита Наш.
— Някой на по-високо ниво си прикрива следите. Би трябвало да работим по случая направо с федералните. Вместо това ни взеха разследването и ни отрязаха. В кой свят това звучи разумно? Ще ви кажа — в свят, в който някой от горните етажи иска да дистанцира отдела си от случая.
— Кой? Долтън ли?
— Може и по-високо да е. Кметът е дружка с Талбът. Той понесе доста удари, когато кулата му от карти рухна. След това пресата взе да разправя, че Сам е пуснал Бишъп на свобода…
Клеър го замери с химикалка.
— Сам не е пуснал никого. Спаси онова момиче.
Клоз улови химикалката и я пусна в джоба си.
— Ние го знаем, но историята става по-пикантна, ако той го е пуснал. Приятелят на кмета е престъпник, главният детектив по случая пуска сериен убиец просто ей така да си обере крушите… съвсем разумно звучи федералните да дойдат и да изритат всички останали от разследването.
Клеър се обърна към Наш.
— Смяташ ли, че той има връзка с Бишъп?
— Сам ли?
— Аха.
Наш сви рамене.
— Знам ли.
— Способен ли е на такова нещо? — изуми се Софи. — Да говори с него на своя глава?
Наш пак сви рамене.
— Приема нещата прекалено лично от смъртта на Хедър насам.
— Коя е Хедър? — попита Софи.
Клеър наклони глава:
— Не си ли чула?
Софи поклати глава.
— Съпругата на Сам беше убита по време на обир в квартален магазин няколко седмици преди да се разиграе тази история с Бишъп. Вероятно Портър не би трябвало изобщо да е на работа, но беше по случая с У4М от самото начало, така че, когато мислехме убиеца за загинал, се наложи да го извикаме. У4М беше неговият случай. Хванаха оня тип, който е убил жена му, после обаче той успя да избяга от ареста. Бишъп уби Талбът, Портър спаси Емъри и след това прекара известно време в болница да се лекува. Когато се прибра у дома, намери на леглото си кутия. Вътре имаше бележка от Бишъп и ухо, принадлежащо на мъжа, убил съпругата му. Бишъп го беше спипал — обясни Клеър.
— Какво пишеше в бележката?
— Бишъп молеше Сам за помощ в търсенето на майка си — осведоми я Наш.
— Майка му ли? Какво общо има пък това със случая?
Клеър подбели очи.
— В момента наистина нямаме време за всичко това. Ще ти обясня, когато се върнем в колата. Трябва да продължим нататък, да измислим как да работим без Сам… — тя се извърна отново към Наш. — Какво стана в къщата на Рейнолдс?